Реинвестиционният риск е новото предизвикателство за инвеститорите

Голяма част от анализа на фондовите борси приема за даденост, че съществува ясна връзка между икономическия растеж и възвръщаемостта на акциите. Това е в най-добрия случай съмнително предположение. В света на Covid-19 пък е чист алогизъм. Възстановяването след свръхскоростния мечи пазар през март не се дължи изобщо на рационалните оценки за здравето на корпоративния сектор, а изцяло на регулаторните мерки, пише Джон Плендър за Financial Times. 

Пазарният обрат отразяваше осъзнаването от страна на инвеститорите, че правителствата по света ще вземат всички възможни фискални мерки срещу пандемията без да се тревожат за устойчивостта на дълга. В същото време централните банки реагираха светкавично, най-вече Федералният резерв, който разхлаби паричната политика и бързо атакува острия дефицит на ликвидност на пазара на корпоративни облигации, като по този начин облекчи финансовите условия. Разширяването на баланса му оттогава насам е даденост.

Това несъмнено бяха правилните неща, макар че правилната политика, когато подхранваното от дълга възстановяване е в напреднал стадий, ще бъде много по-трудна задача. Има препъни камъни, не на последно място и за пенсионните фондове. На фона на демографските предизвикателства те са задължени да увеличават експозицията си към облигации, които носят малък или никакъв доход и не предлагат възнаграждение за поемането на лихвения риск. Както беше широко отбелязано, облигациите вече не предоставят диверсификация в конвенционалния портфейл от акции и облигации.

Остава възможно в дефлационния климат, предизвикан от пандемията, инвеститорите в облигации да реализират капиталови печалби, ако лихвите паднат още. Но това няма да компенсира размера на потенциалните загуби, ако ставките се повишат несимволично. Така наречените сигурни активи вече не са много безопасни. А тези капиталови печалби биха дошли с увеличаване на пасивите заради по-ниската норма на дисконтиране.

Междувременно изплащането на пенсии от вложения в ценни книжа, които не носят никакъв доход, ще е скъпо, особено за спонсориращи компании в сектори, които са силно засегнати от вируса. Тези ценни книжа ще продължат да предлагат малък доход, тъй като правителствата и централните банки ще искат да поддържат ниски лихвени проценти, за да гарантират по-малки разходи по обслужване на растящия дълг.

От страна на акциите, възвръщаемостта ще пострада в дългосрочен план поради по-широките последици от действията на централните банки, целящи да поддържат изкуствено ниски разходите за финансиране на корпоративния сектор, което води до прекомерни инвестиции на компаниите и отслабване продуктивността на капитала (съотношението на произведените стоки и услуги към вложения физически капитал). Това ограничава както икономически растеж, така и възвръщаемостта на акциите.

Всичко това предполага свят с ниска възвръщаемост. Ерик Найт от компанията за управление на активи Knight Vinke твърди, че реинвестиционният рискът може да се окаже най-разрушителният риск, пред който сега са изправени дългосрочните инвеститори - възможността вложенията, осигуряващи добра възвръщаемост днес, да не могат да бъдат заменени на падежа с други толкова привлекателни.

Найт посочва, че понижението на средната възвръщаемост от 8% на 6,5% ще намали стойността на портфейлите на пенсионните фондове с 35 на сто за 30 години и с 50 на сто за половин век.

Дали повечето пенсионни фондове са позиционирани за свят с по-ниска възвръщаемост е спорно. Изследванията на Pew Charitable Trusts, например, показват, че 73-те най-големи държавно спонсорирани пенсионни фонда в САЩ са намалили очакваната си средна възвръщаемост от 8 на сто през 2007 г. (преди финансовата криза) до около 7,5 на сто през 2016 г. и 7,3 на сто през 2017 г. Това значително изостава от спада в доходността на облигациионния пазар.

Как трябва да реагират инвеститорите на тази среда? Найт твърди, че начинът за намаляване на реинвестиционния риск е инвестирането в проекти с много дълъг хоризонт. Спечелвайки си репутация с успешен акционерен активизъм, финансистът сега възприема по-нисък профил, като се стреми да постигне стойност чрез задълбочен анализ на сложни публични компании и ангажирайки се с широк кръг заинтересовани страни за създаване на тази стойност.

Често това означава преструктуриране на конгломерати, при които капиталовата продуктивност на дъщерните дружества е спаднала поради свръхинвестиции. Найт също се интересува от реални активи, като жилищните имоти, за които работата на икономисти от клона на Фед в Сан Франсиско показа, че възвръщаемостта през последните 150 години съответства на тази на акциите.

Промяната на посоката от Knight Vinke даде впечатляващи резултати. Компанията е постигнала чиста от такси годишна възвръщаемост от 26,2% за петте години до 2019 г. Поддържането на това спиращо дъха темпо ще бъде голямо предизвикателство.