Европа избегна масовата безработица, но трябва да пренасочи някои работници

Пандемията засилва разделението на европейския пазар на труда между квалифицирани и неквалифицирани работници въпреки финансовата подкрепа на правителствата, предотвратяваща повторение на масовата безработица, причинена от финансовата криза преди десетилетие.

Пазарът на труда на блока е до голяма степен защитен от последиците от коронакризата заради щедрите правителствени стимули и политиката на централните банки. Това включва програми за покриване на заплатите на около 50 млн. души, които са били съкратени при първата вълна, пише FT.

Перспективите се подобряват от лятото насам въпреки втора вълна и въведените нови икономически блокади, според Consensus Economics, която осреднява икономическите прогнози на водещи икономисти.

Според Евростат заетостта в блока се е увеличила с почти 1% през третото тримесечие, тъй като много от тези, които са напуснали работната сила през пролетта заради коронавируса, са се върнали на работа или са намерили нова.

„Този ​​път говорим за огромни планове за фискално възстановяване в Европа, които трябва да могат да предотвратят огромен скок на безработицата“, коментира Стефано Скарпета, директор по заетостта на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Броят на рекламите на уебсайта за работни места Indeed се понижи рязко, когато пандемията удари, но оттогава частично се възстановява. Например през ноември се отчита 25 на сто спад на годишна база на обявите в Италия спрямо 43% през юни.

В цялата еврозона равнището на безработица тази година сега се очаква да достигне 8,1% спрямо 9,7% прогноза през май, според Consensus Economics. Така тазгодишното ниво на безработица ще е не много по-високо спрямо това от 2019 г. – 7,5%.

Цялостното подобрение обаче прикрива някои детайли. През първата половина на годината се наблюдава 7% спад на работните места за нискоквалифицирани работници в еврозоната, докато броят на висококвалифицираните работни места нараства с 3%, според Европейската централна банка (ЕЦБ).

След пробивите през този месец в областта на ваксините предизвикателството пред политиците е да продължат да подкрепят пазара на труда, докато икономическото възстановяване не се задържи, казват икономисти. Хората, които губят работата си, се нуждаят от преквалификация, тъй като има несъответствие между създаваните работни места и тези, унищожени от кризата.

„Дори и да се създадат достатъчно нови работни места в икономиката след пандемията, те може да не са еднакво достъпни за всички“, коментира Кристин Лагард, председател на ЕЦБ, в своя реч. Това изостря допълнително структурните проблеми, с които се сблъсква пазарът на труда в еврозоната още отпреди пандемията.

Повишената автоматизация в много индустрии в 26-те най-големи икономики в света се очаква да унищожи 85 млн. работни места до 2025 г., но ще създаде и 97 млн. нови, т.е. нетно ще има 12 млн. работни места повече, според скорошен доклад на Световния икономически форум.

Предизвикателството пред политиците е да помогнат на работниците, които губят работата си, да усвоят нови умения, които да им позволят да поемат нови роли, казва Кристоф Каленберг, ръководител проекти за пазара на труда в Академията Рандстад в Ешборн.

VW например, за да ускори прехода към електрически и автономни автомобили, спонсорира изграждането на клон на училище за информационни технологии близо до централата на концерна във Волфсбург. Само през следващата година ще бъдат обучени 600 души. Няма да има изисквания за някаква съществуваща образователна квалификация, желаещите да се обучават трябва да се явят на логически тест. Така ще се привлекат и по-малко образовани работници, които ще изградят нови цифрови умения.

Икономистите настояват европейските правителства да изместят фокуса си от разходите, за да подсилят съществуващите работни места, да направят повече за преквалификацията и за пренасочване на заетите в най-засегнатите отрасли.

„Важно е да се премине от просто защита на работното място със статукво към предотвратяване на цялостен ръст на безработицата“, коментира Катарина Утермьол, икономист в Allianz. „Да се предоставят бонуси на компании, за да наемат работници, може да ги стимулира да създават повече работни места“, допълва тя.

Нийл Ширинг, главен икономист в Capital Economics, допълва. „Със сигурност държавната подкрепа е помогнала да се изолира пазарът на труда от най-лошите последици от пандемията. Твърде рано е да се каже обаче, че правителствата са предотвратили по-голям ръст на безработицата“, заключава той.