Пет причини защо Гърция се превърна в търсен длъжник

Христос Стайкурас не се притеснява, той се хвали: гръцкият финансов министър вкара 23,9 млрд. евро в икономиката през 2020 г., за да подкрепи затруднените компании и да запази работните места в риск. През новата година Стайкурас иска да вкара още 7,5 милиарда евро като помощи. Сумата от 31,4 милиарда евро отговаря на почти една пета от миналогодишния брутен вътрешен продукт (БВП).

Разходите обаче оставят дълбоки червени следи в националния бюджет. В края на ноември бюджетът вече показваше дефицит от 18,25 млрд. евро. Това съответства на 11 на сто от БВП. За сравнение: в края на годината вместо с 5,2 млрд. лв. дефицит България завършва с 3,6 млрд. лв. дефицит, което е 3% от БВП. 

В основния баланс, който изключва обслужването на дълга, Гърция ще отчете дефицит от 7,2% от БВП за 2020 г. според изчисленията на финансовото министерство. За последен път страната потъна толкова дълбоко в червената зона през 2010 г., в началото на дълговата криза. Националният дълг ще достигне нов рекорд от 340 млрд. евро до края на годината. Това увеличава съотношението на дълга до 208,9 процента от БВП - с 43 процента повече от 2010 г.

По това време Гърция загуби достъпа си до финансовите пазари. Партньорите от еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) трябваше да спасят страната от фалит с милиарден заем. Инвеститорите подигравателно наричаха гръцките държавни облигации „узо облигации“ - намек за възвръщаемостта на десетгодишните книжа, която през 2012 г. почти достигна алкохолното съдържание в гръцката национална спиртна напитка от 39,9%.

Но за разлика от тогава днес гръцкият финансов министър не трябва да моли за заеми. Въпреки напрегнатата бюджетна ситуация той дори може да ги изплати по-рано: Гърция скоро ще изплати предсрочно заеми на МВФ на обща стойност 3,6 милиарда евро, обяви Стайкурас в края на годината.

Това са заеми, които ще се изплащат редовно до края на 2022 година. Атина вече изплати заеми на МВФ в размер на 3,7 млрд. евро в началото на миналата година. След изплащането, което е планирано сега, Атина все още дължи на МВФ 1,7 милиарда евро от ерата на кризата.

С непланираното погасяване Гърция може да намали лихвената си тежест: заемите от МВФ са много скъпи с лихвени проценти до пет процента. Атина може да  рефинансира тези заеми много по-евтино на капиталовия пазар: доходността по десетгодишните облигации спадна до 0,55% в средата на декември. Това е най-ниското ниво, откакто Гърция въведе еврото през 2001 г.

След като страната емитира през 2020 г. облигации с обем от 12 млрд. евро, държавната агенция за дълговете PDMA планира емисии в обем от осем до дванадесет милиарда евро за 2021 година. Не би трябвало да има недостиг на клиенти. Емисиите от 2020 г. бяха презаписани средно повече от шест пъти.

Темата за Grexit е премахната веднъж завинаги, „сега пазарите залагат на Grecovery“, пише бизнес вестникът Kefalaio. Въпреки че инвеститорите не успяваха да се отърват достатъчно бързо от гръцките облигации преди осем години, сега те не могат да им се наситят- въпреки още по-високия дълг на страната в хронична криза днес. Има пет основни причини за това, изчислява Handelsblatt.