Пет причини защо Гърция се превърна в търсен длъжник

1. Ликвидни резерви

Финансовият министър Стайкурас разполага с ликвидност от 31 млрд. евро. Резервът е формиран през лятото на 2018 г. от непомощни кредити и собствени резерви. Паричният буфер осигурява нуждите на Гърция за рефинансиране до 2023 г., дори ако страната не може да вземе нови заеми дотогава.

2. План за развитие на ЕС

Планът за възстановяване на ЕС укрепва доверието в длъжника Гърция. Атина очаква безвъзмездни средства и заеми за 32,1 млрд. евро от програмата. Сумата съответства на 19 процента от миналогодишния БВП - програма за икономическо стимулиране, чийто обем дори надвишава плана Маршал, с който САЩ помогнаха на Гърция да се изправи на крака след Втората световна война.

3. Покупки на облигации от ЕЦБ

Причина номер три има три букви: ЕЦБ. Не само политиката на ниските лихвени проценти на Европейската централна банка облекчава Гърция при обслужването на дълга. ЕЦБ намали изискванията за кредитоспособност за своята програма за спешни покупки (PEPP). Това означава, че гръцките облигации също са квалифицирани за програмата, въпреки че книжата са оценени като неинвестиционни от всички големи рейтингови агенции. През 2020 г. ЕЦБ купи гръцки облигации за около 18 млрд. евро. Наблюдателите на пазара очакват през 2021 г. банката да купи повече книжа -  номинална стойност 26 млрд. евро. От гледна точка на инвеститорите това значително намалява риска от гръцки фалит.

4. Политическа стабилност

Политическите рамкови условия са положителни. С избора на консервативно-либералния Кириакос Мицотакис за нов министър-председател през юли 2019 г., Гърция получи правителство, което се харесва от бизнеса. Мицотакис иска да привлече инвеститори с намаляване на данъците и структурни реформи и да положи основите за устойчив икономически растеж. Анализаторите от Citigroup изчисляват, че Гърция може да се присъедини към лигата на длъжниците с инвестиционен рейтинг от 2023 г. нататък.

5. Структура на кредиторите

Най-важната причина за повишеното доверие на инвеститорите: След трите спасителни програми през последното десетилетие около 80 процента от гръцкия държавен дълг са при публични кредитори като Европейския фонд за стабилност ЕСМ. Лихвените проценти по тези спомагателни заеми са ниски, средно един процент. Изплащанията ще продължат до 2070 г. Националният дълг на Гърция има среден падеж от 20 години. Изискването за рефинансиране е съответно ниско. Всичко това успокоява инвеститорите. Те вярват, че публичните кредитори няма да обърнат гръб на Гърция. А ако, противно на очакванията, нещата отново се влошат, страната вероятно може да се надява на ново облекчение на дълга.