Продуктите за директно индексиране дават избор на дребните инвеститори

През последните две десетилетия потребителите заобичаха персонализирането. Плейлистите на Spotify изместиха компактдисковете. Приложенията за видео стрийминг като Netflix бързо правят същото с кабелната телевизия. Въпросът е дали тази тенденция ще засегне инвестиционната индустрия, се пита Били Науман на страниците на Financial Times.

Дребните инвеститори винаги могат, разбира се, да изберат шепа индивидуални акции, на които да залoжат. Но за хората, които търсят широка експозиция, опакованите продукти, като взаимни фондове или борсово търгувани фондове (ET), са на практика единственото инвестиционно средство.

Тези фондове са добри за повечето хора. Появява се обаче друга опция, която дава на инвеститорите диверсификация, както и възможността да избират и смесват своите вложения в акции толкова лесно, колкото подбират менюто си.

Така наречените продукти за „директно индексиране“, които позволяват този вид персонализация, все още са в зачатъчен етап на пазара на дребно. Но поредица от неотдавнашни придобивания сочи, че индустрията за управление на фондове смята, че това ще бъдат обещаваща област на растеж.

Тези фондове се различават от традиционните, тъй като крайният инвеститор притежава отделните акции директно, вместо да държи дялове в инвестиционната схема. Така че, ако инвеститорът на дребно иска да получи широка екзпозиция към американския пазар, той би могъл да избере директен индексен продукт, който му дава собственост върху всяка или част от отделните акции в S&P 500.

Ключът обаче е в персонализирането. Ако, например, този дребен инвеститор иска да има експозиция към S&P 500, но без акциите на оръжейните компании, той би могъл да ги изключи. Или, ако инвеститорът вече е заел голяма позиция в една компания, вероятно поради възнаграждение, базирано на акции, той би могъл да намали излагането си на нейните книжа чрез продукт за директно индексиране.

В миналото това щеше да е форма на управление на фондове, достъпна само за богатите, които биха могли да си позволят да придобият директно широка експозиция към акции.

Но в края на миналата година два гиганта от Уолстрийт решиха да навлязат на пазара на масови инвестиционни продукти: BlackRock купи Aperio, докато Morgan Stanley придоби Eaton Vance и дъщерното й дружество Parametric. Parametric, която управлява над 300 млрд. долара, е несравнимо най-големият играч на пазара. Aperio ръководи активи за около 36 млрд. долара.

Сделките бяха „очевидно признание, че това е вълната на бъдещето“, коментира Дейв Надиг, главен инвестиционен директор и шеф на изследователския отдел на ETF Trends, уебсайт за инвестиционната индустрия.

От една страна, активните мениджъри на активи могат да погледнат на директното индексиране като начин за борба с евтините пасивни фондове, които завладяха останалата част от индустрията.

Благодарение на новите технологии, частичните акции и търговията без комисионни, персонализируемите фондове стават много по-достъпни за масовия инвеститор. „С помощта на софтуер е елементарно да поддържате хиляди портфейли от акции и да ги ребалансирате или да поставяте каквито искате инвестиционни акценти“, изтъква Надиг.

Една от другите привлекателни черти на фондовете за директно индексиране е, че те могат да помогнат на инвеститорите да намалят данъците си. Чрез процес, известен като „осребряване на загубите за данъчни цели“, те могат систематично да продават губещи акции и да ги заменят с други вложения. Това позволява на инвеститорите да компенсират данъците върху капиталовата печалба, начислени върху печелившите им позиции, като същевременно поддържат приблизително сходна обща експозиция.

Директното индексиране също така решава един труден проблем за вложителите, ориентирани към устойчиви инвестиции. На пазара няма недостиг на ESG фондове (с корпоративен акцент върху екологията, социалната отговорност и управлението – бел. прев.), но инвеститорите и мениджърите на активи може невинаги да са на едно мнение за това, кое е „зелено” или „отговорно”. С директното индексиране инвеститорите не трябва да избират цял фонд, те могат просто да отстранят или добавят каквито акции искат.

„В света на ESG инвестирането има 1000 различни нюанса“, казва Джон Тафт, заместник-председател на американският мениджър на активи Baird. „Но технологиите позволяват да се съставят портфейли, които отразяват по-пълно предпочитанията на отделния инвеститор, по начин, който не беше възможен преди.“

Разходите за новите продукти ще бъдат от решаващо значение за степента на тяхното навлизане. Текущите оферти не са толкова евтини, колкото обикновените ETF-и, които проследяват основен индекс като S&P 500, но имат конкурентни предимства както спрямо тях, така и спрямо фондове, които имат по-стратегически подход.

Надиг казва, че ако инвеститорите искат функции като ESG филтри при избора на акции или определен инвестиционен стил (като например фокус върху подценени компании), трябва да имат предвид, че директното индексиране е по-евтино от всеки опакован продукт.

За някои пазари и класове активи обаче персонализираното индексиране няма смисъл – например, развиващи се пазари и инструменти с фиксиран доход. Но от друга страна, предизвикателството пред традиционните фонд мениджъри е ясно.