Защо щурмът на Капитолия е реален опит за преврат?

Отвръщането от този епизод подчертава неполитическата позиция на военните в САЩ, но имаше достатъчно продължителна загриженост, че само няколко дни преди 6 януари 10 бивши секретари на отбраната - включително Еспер, който бе принуден да напусне офиса си поради недостатъчна лоялност, са били принудени да изпратят безпрецедентно публично писмо, напомнящо на служителите на Министерството на отбраната за тяхната клетва да поддържат Конституцията.

Комуникациите: В миналото заговорниците първо превземали централния телеграф или пощата, а по-късно – радио и телевизионните кули. Тръмп постави лоялен ръководител на пощите. Той не превзе телевизията и радиото с щурм, но дискредитира „основните медии“, които критикуваха действията му, като „враг на народа“ и вербува или натисна Fox News, Newsmax, OAN и социални медийни платформи като Twitter и Facebook в усилията му да повлияе общественото мнение в негова полза.

Twitter по същество беше еквивалентът на Тръмп на телевизионната и радио кула. Той изпрати директно съобщения до 88 милиона души, които „проследиха“ акаунта му. Той използваше социалните медии и кабелните новини, за да разпространява фалшиви, самоцелни разкази, да подсилва съобщенията, за да оправдае своите действия и да мобилизира своите поддръжници.

Съдебната власт: С помощта на републиканските депутати Тръмп подреди федералните съдилища и назначи навсякъде „свои съдии“. Той успешно прокара назначенията на трима нови съдии във Върховния съд преди президентските избори. Тръмп ясно изрази очакванията си, че ако Върховният съд трябва да уреди спор за изборите, тогава „неговите съдии“ ще наклонят присъдата в негова полза.

Ердоган направи същото в Турция, като прочисти съдебната система и постави лоялисти, които улесниха повторението на изборите през 2015 г. и осъдиха политическите опоненти на дълги години затвор.

Тръмп често призовава за разследване на опонентите си и призовава съдилищата и органите на реда „да ги заключат всичките“.

Правителствени институции: Както и в Турция, Тръмп прочисти членовете на кабинета и служителите от кариерата, които му оказаха съпротива. Той заобиколи Конгреса и назначи действащи служители на ключови длъжности, например министъра на отбраната, секретарят по националната сигурност, директора на националното разузнаване. Той даде кристално ясно да се разбере, че личната лоялност е основният фактор за избор на кандидатите.

Тръмп отстрани Еспер, след като загуби изборите. Генералният прокурор и министър на правосъдието Уилям Бар подаде оставка по същото време на фона на слухове, че ще бъде уволнен, защото не е декларирал масирана измама на изборите.

Законодателна власт: Накрая Тръмп узурпира Републиканската партия. Той заяви, че повече от 74 млн. гласоподаватели, които са го подкрепили на вота, са негова лична база, неговата народна подкрепа. Той заплаши, че ще унищожи кариерата на републиканските членове на Конгреса, които не подкрепят отмяната на изборния резултат. По време на митинга на 6 януари, предшестващ щурма на Капитолия, Доналд Тръмп-младши дори определи партията като „Републиканската партия на Тръмп“.

В крайна сметка, дори след като Капитолия беше завладяна от насилствената тълпа на Тръмп, 147 републикански членове на Конгреса, водени от лидера на републиканското малцинство в Камарата на представителите на САЩ Кевин Маккарти, подкрепиха някои от усилията на Тръмп да оспори резултатите от изборите и да отмени конституционния ред. Така направиха сенаторите Джош Хоули, Тед Круз и шестима други политически амбициозни сенатори, които искаха да се възползват от популярната подкрепа на Тръмп. По този начин контролът на Тръмп върху законодателната власт и значителен народен мандат бяха почти в обсега му.

Истината е, че през последните четири години Тръмп прави стрес тестове на демократичната система на САЩ, за да види дали има кой да го обуздае, пише още Фиона Хил. Безброй пъти той заявява, че „заслужава“ два или дори три мандата, защото е бил третиран „несправедливо“ през първите две години на президентството му заради „руската измама“, разследването на Мюлер и процеса по импийчмънт.