Поддръжниците на Тръмп не могат да бъдат отвърнати от него с разумни доводи

Всъщност проучването на Edelman сочи, че много американци днес имат вяра само в хора и институции, които са им познати, независимо дали са в техния квартал, фирма, полезрение или социална група, което означава, че „доверието е местно“. С други думи, племенността владее както в идеологически, така и в епистемологичен план.

Механичната реакция на повечето демократи е да обвинят Доналд Тръмп. Но по-детайлен и потенциално по-конструктивен възглед може да се намери в неотдавнашната брилянтна книга на антрополога и биолог еволюционист от Харвард Джоузеф Хенрих. В „Най-странните (weirdest) хора на света“ той очертава това, което описва като манталитет на западните, образовани, индустриализирани, богати и демократични хора (обозначени чрез акронима WEIRD), спрямо други групи, които не са WEIRD (т.е. странни – бел. прев.) 

За Хенрих начинът на мислене на групата WEIRD се основава на идеалите на индивидуализма, моралното постоянство и най-вече на типа последователна логика, използвана в базираните на азбука системи за писане. Западните елити са склонни да смятат, че това е единственият начин на мислене.

Но в действителност, отбелязва Хенрих, повечето общества в историята са използвали различни ментални подходи: те виждат морала като основан на контекста, допускат, че нечия идентичност се определя от семейството и, най-важното, предпочитат „холистичните“, а не „аналитичните” разсъждения. „Аналитичните мислители разсъждават в ясни граници, пише той. „Холистичните се фокусират не върху частите, а върху цялото ... и очакват тенденциите във времето да бъдат нелинейни, а даже и циклични.“

Този последен аргумент е трудно да се осмисли, ако сте били образован години в система, основана на WEIRD логиката и по този начин я приемате за даденост. Но ключовият момент относно не-WEIRD групата, който трябва да се схване, е, че реакциите на база усета в отговор на моделите в дадена екосистема са по-важни от фокусираните, еднопосочни разсъждения и че моделите на подражание са по-важни от думите.

Въпреки че Америка е предимно WEIRD според парадигмата на Хенрих, винаги е имало и много не-WEIRD мислене, макар и по-малко видимо. Това, което Тръмп направи, е да извика този манталитет в епичен мащаб. За много образовани елити обаче е много трудно да разберат, че те са го игнорирали или презирали.

Тук се крие епистемологичното разделение - и безполезността на елитите, които се позовават на „разума“, за да накарат избирателите на Тръмп да преосмислят своите убеждения. Думите сами по себе си няма да излекуват Америка. Нито пък законът или логическият анализ на конституцията. Това, от което отчаяно има нужда е съпричастност и нов подход, който може да проникне както в WEIRD, така и в не-WEIRD начините на мислене. Можем да неутрализираме наследството на Тръмп, само ако първо разберем защо той бе толкова влиятелен.