Разпространението на ваксините в Европа се превръща в момент на сингулярност

Това трябваше да бъде онзи момент за Европа, в който континентът поема курс към възстановяването. Поразен от множество вълни на коронавирус, национални блокади и рецесия, Европейският съюз (ЕС) беше открил благороден начин да докаже своята същност - като направи ваксините срещу COVID-19 еднакво достъпни за всичките 27 държави членки, без значение от брутния вътрешен продукт, от територията или населението – една безпрецедентна съвместна инициатива за обществени поръчки, ръководена от Брюксел, пише New York Times.

Ваксината би имала двоен ефект. Тя ще защити здравето на 450 милиона души в ЕС, давайки възможност да се възобнови нормалната икономическа активност и би укрепила единството на блока. След приемането на общия план за възстановяване в рамките на миналата година, приветстван като забележителен успех за европейската интеграция, какъв по-добър начин да покажем, че сме по-силни заедно, от това да осигурим ваксинация за всички? 

Но дали това наистина се случва?

Вместо това процесът се превърна в хаос. Блокът стартира разпространението на ваксините по-късно от Великобритания и САЩ. После нещата се влошиха - един от производителите, британската фармацевтична компания AstraZeneca, не успя да изпълни поръчките, което доведе до недостиг и грозна разпра с Великобритания. Новите ваксинации са спрели в няколко страни, включително във Франция, Испания и Португалия. Само 3 процента от населението на блока е получило съответната ваксина.

Какво се обърка?

Няколко фактора попадат във фокус. Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен е един от тези фактори. Нейният „потаен“ стил на управление отстъпва място на тактически гафове. Решението ѝ да наложи контрол върху износа на ваксини, произведени в ЕС, на практика създава твърда граница между Ирландия и Северна Ирландия – нещо, което блокът искаше да избегне през последните три години.

След критиките на премиерите на Великобритания и Ирландия, решението беше отменено.

Съвещателната същност на управлението на блока е друг фактор. Обикновено страните членки са отговори за собствените си политики в областта на общественото здраве. Но пандемията неочаквано постави Брюксел в позицията на наставник. Договарянето на доставки на ваксини на паневропейско ниво е сложен и все още неясен експеримент.

Но само това не може да обясни напълно темпа на преговорите, които в крайна сметка доведоха до подписването на договор между Брюксел и AstraZeneca два месеца, след като това направи Великобритания. Някои обвиняват за забавянето настояването на ЕС да получи доставките на по-ниски цени. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху твърди, че стратегията му е успешна, защото той „не спори за цената на ваксините“, но все пак трябва да поръча дози за 10 млн. души, а не за 450 млн.

Истинската причина се крие още по-надълбоко. Това е европейската култура, белязана от скептицизма на някои страни относно ваксините. Като предпазна мярка срещу обществената реакция европейските лидери се стремят да осигурят възможно най-много гаранции. Показателно е, че един от най-трудните моменти в преговорите с производителите на ваксини беше степента на отговорност, която блокът настояваше да поемат, ако все пак нещо се обърка. Източник, близък до президента на Франция Еманюел Макрон, посочва, че Брюксел се опасява относно успешното комбиниране на бързото разпространение на ваксините с гаранциите за тяхната ефективност – два императива, които, за съжаление, трудно могат да бъдат постигнати едновременно. 

Вероятно някой може да цитира германския канцлер Ангела Меркел, според която доверието на гражданите може да бъде възстановено като се действа предпазливо.

Да, ситуацията вероятно можеше да бъде много по-мрачна, ако всяка страна в блока действаше самостоятелно. Но политическата вреда от този болезнен опит може да се окаже изключително сериозна.

Първо, това може да позволи на британския премиер Борис Джонсън, нетърпелив да заличи собствените си неуспехи по отношение на овладяването на пандемията, да твърди, че страната му се радва на големи предимства, след като вече напусна блока - аргумент, който националистите в цяла Европа биха искали да чуят. И в свят, в който ваксините се превърнаха в нова мярка за геополитическа мощ, несъмнено президентът на Русия Владимир Путин и китайският държавен глава Си Дзинпин ще се усмихват, наблюдавайки отстрани затрудненията в ЕС.

Докато в началото ЕС се стремеше да поведе света към осъществяване на организираната от него инициатива „ваксини за всички“, в крайна сметка се стигна до ситуация,  в която блокът изпитва затруднения да осигури ваксини за собствените си жители.

Тази пандемия е първата глобална криза след Втората световна война, при която американското ръководство отсъства. Европа, ако беше обединена и целенасочена, можеше да запълни вакуума - но досега тя пропуска тази възможност.