Профсъюзите се завръщат след дълго отсъствие

На 21 години Алфи вече знае немалко за трудовия живот на най-долното стъпало на британската икономика. Работил е в завод за обезопасителни колани („там основно се грижите за машините“), фабрика за тоалетна хартия и популярна верига кафенета. Но никога не му е хрумвало да се включи в профсъюз, докато пандемията не настъпи, пише Сара О’Конър за Financial Times.

Загрижен за политиките на кафенето за контрол на инфекциите, заплащане на отпуска и болнични, той и група от други служители започват да споделят истории във Facebook. Те създават петиция на цифрова платформа, която свързва работниците и им помага да провеждат кампании. Сега тя има над 37 хил. подписа. Алфи се присъедини към Съюза на пекарите и хранителните работници, който помогна за кампанията.

Ако е прав, това би означавало обръщането на тенденция, продължила повече от 30 години и обхващаща по-голямата част от развития свят. След 1985 г. членството в профсъюзи е спаднало наполовина сред страните от ОИСР, докато обхватът на колективните трудови договори, подписани на национално, секторно или фирмено ниво, е намалял с една трета.

Все още има голямо разнообразие между страните по отношение важността и популярността на синдикатите (4,7% от служителите в Естония са членове, но и 93% в Исландия). Но в повечето държави е имало спад. Това е най-видно сред младите. През 1995 г. всеки пети от 20 до 25-годишните във Великобритания е членувал в профсъюз; сега - около един на всеки десет.

Сега има някои причини синдикалистите да бъдат оптимисти. Когато британският премиер Борис Джонсън каза на хората да се върнат на работа след първото затваряне, уебсайтът, който помага на хората да постъпят в синдикат, имаше повече посещения отвсякога. Платформата за работнически кампании Organise имаше по-малко от 100 000 членове по това време на миналата година; сега има над 1 милион.

Междувременно в склад на Amazon в Алабама почти 6000 работници ще гласуват през март дали да се обединят в профсъюз. Импулсът за синдикалната инициатива е по-малко свързан със заплащането и повече с начина, по който роботи задават темпото на работниците, които се наблюдават и от алгоритми. Това е символична битка за закъсалите американски профсъюзи, които искат да покажат, че имат роля в икономиката на 21-ви век.