Профсъюзите се завръщат след дълго отсъствие

В някои страни и политиката се промени. Президентът на САЩ Джо Байдън предупреди Amazon да не сплашва работниците в Алабама и вече насочи институции като Националния съвет по трудови отношения в по-синдикална посока. Нова Зеландия, която дерегулира и десиндикализира своя трудов пазар през 90-те години, сега планира система, при която служителите и работодателите ще се пазарят за минималното ниво на заплатите и условията в определени сектори или професии.

Това отразява тиха промяна в икономическата ортодоксалност. Както казва Алън Манинг, професор по икономика в London School of Economics: „Невероятно популярно сред младите икономисти сега е да мислят, че балансът на силите между труда и капитала се е изместил твърде много.“

ОИСР, която едва ли е разсадник на социализъм, твърди, че колективното договаряне „трябва да бъде мобилизирано, за да помогне на работниците и фирмите да се справят с прехода и да осигури приобщаващо и проспериращо бъдеще на работата“. Организацията счита, че макар и важни, законите и регулациите не отговарят толкова добре, колкото добрите индустриални отношения, особено по отношение внедряването на автоматизацията или електронното наблюдение.

Въпросът е дали самите синдикати са готови за бъдещето. Някои са се адаптирали добре към променящите се нужди на работниците. Германският IG Metall например се отвори за самостоятелно заети членове и си сътрудничи с шведския профсъюз на квалифицираните работници Unionen, за да помогне на членовете си на платформите за труд. Но други са заседнали в миналото, доминирани от структури и работни култури от 70-те години, които не им дават позиция, от която да критикуват работодателите от частния сектор.

GMB, един от големите синдикати във Великобритания, миналата година възложи на адвокат да разследва обвинения в сексуален тормоз. В доклада се казва, че „насилието, женомразството, връзкарството и сексуалният тормоз са разпространени“ в профсъюза, който се управлява като съвкупност от „феодални владения“. GMB, който публикува разследването изцяло, казва, че ще се изправи срещу проблемите и ще ги реши.

Платформи като Organise и стартиращи профсъюзи като Съюза на независимите работници във Великобритания (IWGB), необременени от стари структури, намериха начини да достигнат до хора, които традиционните профсъюзи не успяваха да привлекат, като тези на непостоянен трудов договор. IWGB спечели някои големи правни победи, но ежедневната му работа включва помощ за работниците в приложения с практически проблеми, като например възможността да бъдат деактивирани без обяснение.

Докато някои от традиционни синдикати се стремят да си сътрудничат и да се учат от новопоявилите се, други се отнасят към тях с подозрение или отричане. „Ако не се размърдаме, просто ще бъдем изядени така, както Netflix направи с Blockbuster“, сподели един синдикалист.

Пандемията подтикна работници като Алфи да надигнат глас и да се огледат. Това означава, че синдикатите имат най-добрата възможност от десетилетия да се обновят и да намерят ново място в икономиката. Дали ще сграбчат този шанс, си зависи от тях.