Еластичността на заетостта спрямо минималната заплата в САЩ е -0,15

Резултатите са категорични. 79% от всички изследвания съобщават, че минималната заплата намалява заетостта. В 46% от проучванията отрицателният ефект е статистически значим. Само 21% от изследванията констатират малки положителни ефекти от минималната работна заплата върху заетостта, но едва при 4% доказателствата са статистически значими. Опростено, но полезно изчисление показва, че шансът реално да няма отрицателен ефект върху заетостта, при положение, че близо 80% от проучванията го показват, е около едно на милион.

Средната еластичност на заетостта спрямо минималната заплата е около -0,15, което означава, че 10% увеличение на минималната заплата намалява заетостта на нискоквалифицираните с 1,5%. Като отнесем това към предлаганата минимална заплата от 15 долара, която би представлявала увеличение от 107% в щатите, където сега преобладава минимална заплата от 7,25 долара, излиза, че ще има спад от 16% в нискоквалифицираната заетост (като цяло в съответствие със скорошното проучване на CBO). Това би била значителна загуба на работа.

Вярно е, че някои работници биха имали по-високи доходи и че нетно доходите на работниците с ниски заплати вероятно биха се увеличили. Но това не означава, че минималната работна заплата е най-добрият начин да се помогне на работниците с ниски заплати или семействата с ниски доходи, тъй като изследванията ясно показват, че голям дял от печалбите от по-високата минимална заплата се насочват към семейства с по-високи доходи. Една алтернативна политика - данъчният кредит за спечеления доход – която насочва много по-ефективно доходите към семействата с по-ниски доходи, доказано намалява бедността и създава, а не унищожава работни места.

Нашето проучване установи други важни резултати. Първо, противно на това, което понякога се твърди, няма тенденция по-новите изследвания да предоставят по-малко доказателства за загубата на работа. Второ, колкото по-точен е фокусът на изследването върху работници, пряко засегнати от минималната заплата, толкова по-силни са доказателствата за загуба на работни места. Например, средната еластичност на заетостта за тези с най-много средно образование е -0,24, което означава, че 10% увеличение на минималната заплата намалява тяхната заетост с 2,4%. Единствените изследвания, които дават по-смесени доказателства, са тези на индустрии с ниски заплати, като търговия на дребно или ресторантьорство. В тях обаче загубата на работа сред най-засегнатите от минималната работна заплата може да бъде замаскирана от работодатели, заместващи по-нискоквалифицираните с по-висококвалифицирани работници.

Вярно е, че някои проучвания не намират доказателства за загуба на работа. Консенсусът сред икономическите изследвания относно ефектите от минималната заплата обаче ясно сочи към загуба на работа и институциите трябва да вземат предвид това, когато претеглят потенциалните плюсове и минуси от рязкото увеличение на минималната работна заплата.