Европа се изправя пред вълна от онкологични заболявания

Подкрепата за психичното здраве също е пострадала, като грижите до голяма степен са насочени към мрежа от неправителствени организации, насочени към рака, предлагащи услуги като линии за помощ, казва Деги. Румъния разполага с ресурси само за поддържане на пациентите „дишащи и живи“, докато „всичко [останало] е оставено на НПО“.

Кати Ризви е основател и изпълняващ длъжността главен изпълнителен директор на една от тези благотворителни организации - „Малките хора“, която е специализирана в психологическа подкрепа за деца с рак. Ограниченията заради пандемията, наложени както на пациентите, така и на родителите, са били строги и в някои случаи са дори неразумни, казва тя. Например на родителите е било забранено да напускат стаята, където са отседнали с децата си, за да изпият едно кафе или да изпушат цигара навън. На децата им е било забранено да напускат леглата си и да играят с другите деца в съседни легла.

"Никога не сме виждали нивото на отчаяние, което сме виждали сега – това са човешки същества и те са нещастни“, казва Ризви.

Има ли план?

Онкологичните заболявания, поне преди пандемията, бяха приоритет на Европейската народна партия, най-голямата група в Европейския парламент. Техният Европейски план за борба с рака получи одобрението на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, която губи малката си сестра от рак в детска възраст, както и на здравния комисар Стела Кириакидис, лекувала се от рак на гърдата.

След като коронавирусът удари обаче, предложеният документ отиде на заден план и беше публикуван едва през февруари 2021 г. след редица закъснения. В документа се отбелязва, че „пандемията е оказала сериозно влияние върху раковите грижи“, а в текста се очертават „съществени действия за смекчаване на въздействието на пандемията върху грижите за онкологично болни“. Това е подкрепено с 4 милиарда евро от фондове на ЕС, които биха могли да помогнат за облекчаване на напрежението, създадено от прекъсванията на скринингите и лечението.

Неравенството в здравеопазването между Източна и Западна Европа също се подчертава в документа. Създаването на регистър за "неравенства", който би служил за събиране на данни в целия блок за по-добро идентифициране и количествено определяне на проблема, е едно от водещите действия.

Планът предвижда създаването на мрежа от "Национални всеобхватни центрове за борба с рака" във всяка страна членка. Целта е да се гарантира, че 90% от отговарящите на условията пациенти могат да получат достъп до такъв център до 2030 г., като се препоръчва един център за всеки 5 милиона граждани. Тази инициатива може да подобри значително живота на пациентите, казва Деги.

В Румъния например трябва да бъдат изградени поне 4 такива центъра.

Евродепутатът Бартош Арлукович от групата на ЕНП обаче предупреждава да не се надценява въздействието на плана. Като бивш полски здравен министър и настоящ председател на специалната комисия по рака на Европейския парламент той провежда изслушвания със специалисти за състоянието на грижите за онкоболни в ЕС през последната година. Той вижда 4-те милиарда евро като „играч в някои сфери“, но това не е достатъчно „да гарантира цялостното подобряване на грижите за рака в Европа“.

Въпреки предизвиканото от пандемията изоставане, пред което са изправени онколозите, Мати Аапро, онколог и президент на ECO, казва, че перспективите са положителни. Грижата за рака "е много по-добра" от преди, казва той. „Имаме прекрасни начини за опериране и даване на лекарства на пациенти, които правят голяма разлика в сравнение с миналото. Не бих бил лекар, лекуващ рак, ако нямах определена доза оптимизъм“, заключава той.