Европа се изправя пред вълна от онкологични заболявания

Към този момент е невъзможно да се оцени дългосрочният ефект от решенията, взети по време на пандемията. Различните страни следваха различни стратегии. Например в Обединеното кралство химиотерапията временно беше спряна за някои пациенти с рак с мотива, че би било опасно да се намали броят на белите кръвни клетки, което причинява дисфункция на имунната система на пациентите. Други страни, като Австрия и Нидерландия, решиха да продължат лечението, но с по-ниски дози.

Едно е сигурно: отпадането на скрининги за рак ще има дългосрочни последици. За много видове карциноми ранната диагностика е ключова за борбата с тях и е разликата между „лечима и нелечима болест“, казва Крул.

„Вече забелязваме, че хората идват с по-късен стадий на заболяването. Някои вече имат засягане на лимфни възли или метастази“, обяснява тя.

Неравномерна грижа

Нидерландия е сред страните, които обикновено се справят добре с грижата за пациенти с онкологични заболявания. Не всички държави в Европа обаче могат да се похвалят с това. По-специално страните от Източна и Централна Европа се борят с по-ниски нива на финансиране, по-малко лекари и неравен достъп до съвременно лечение.

Данните, публикувани от Шведския институт по здравна икономика през 2019 г., показват смъртоносните последици от неравенството в сферата на онкозаболяванията. . "Особено в Източна Европа" пациентите с рак не могат да получат достъп до лекарства поради разходи. Докато в страни като Белгия и Исландия преживяемостта при рак на дебелото черво е висока, то в държави Румъния, Словакия и България числата са с около 20 процентни пункта по-ниски. Данните на Евростат от 2017 г. показват, че смъртността от рак на глава от населението е била най-висока в Унгария, Хърватия, Словакия и Словения, като всяка от тях отчита най-малко 300 на 100 000 жители.

Александру Калин Григореску, онколог в Клиничната болница по нефрология "Карол Давила" в Букурещ и член на Европейското дружество по медицинска онкология, казва, че операциите са най-засегнати в пандемията. През първия месец те съвсем спряха и след това достигат до около половината от обичайното. Радиотерапията е засегната по подобен начин.

„Лечението беше отложено в продължение на много седмици и това, разбира се, не е добре за пациентите“, обяснява той, като допълва, че значителен брой пациенти изобщо се страхуват да посещават лекарите си и болници.

В Румъния ситуацията е различна на различните места. Частните клиники извън държавния надзор например са много по-склонни да продължат лечението. Съществува и широко разделение между градовете и селските райони. Обикновено много пациенти идват от селата за лечение в Букурещ, но тези хора най-често губят връзка с лекарите си при блокадите.

Друга основна слабост, която той цитира, е липсата на дигитализация, както и подкрепа за административната работа. Лекарите сами се оправят с документацията и клиничните досиета на пациентите. Това оказва натиск върху организацията на самото лечение. В Румъния липсва национален план за борба с рака, който би могъл да установи стандарти, както и цели в области като цифровизацията, казва още Григореску.

Румънските законодатели са предложили план преди няколко години, но той така и не е станал нормативен акт, допълва каза Чаба Деги, член на борда на ЕСО и директор на Международното психо-онкологично общество.