Конгресът трябва да обуздае твърде властния Федерален резерв

Междувременно Фед продължава да трупа от тези активи – настоящият му баланс от 8,33 трилиона долара се равнява на 37% от брутния вътрешен продукт на САЩ. През 2020 г. преводите на Фед към хазната възлязоха на 86,9 млрд. долара, което накара поне един член на Конгреса да изрази своята признателност. По време на изслушването на Пауъл за полугодието относно монетарната политика на 14 юли пред Комисията за финансови услуги на Камарата на представителите, конгресменът Брад Шърмън (демократ от Калифорния) заяви, че иска да „аплодира Фед“ за последователното прехвърляне на „печалбата си“ на Министерството на финансите, добавяйки: „Мисля, че трябва да се съсредоточите върху това, защото то е много важно.“

Особено отрезвяващо за способността на Фед да разширява баланса си е, че това се случва чрез докосване на клавиатурата. Покупките на активи на Фед се осъществяват по електронен път с помощта на дигитален импулс, който заверява депозитарната сметка на продавача със сумата на транзакцията.

Всичко това трябва да тревожи обществото и да светне Конгреса - защото това са твърде много правомощия за правителствена структура, управлявана от непряко избирани служители. Това доведе до действия в областта на паричната политика, които насочват финансови ползи към определени слоеве на обществото за сметка на други.

Дори когато Пауъл се оплаква, че „безработицата продължава да се усеща непропорционално от работниците с по-ниски заплати в сектора на услугите и от афро-американците и латиносите” - както посочи в речта си наскоро - решението на Фед за закупуване на държавен дълг и ипотечни ценни книжа на агенции изглежда неподходящо за проблема. Това едва ли подобрява финансовите перспективи на тези, които не са инвестирани в нарастващите пазари на акции. То не прави средната цена за жилище от 374 900 долара по-достъпна, дори при изключително ниските лихвени проценти по ипотечни кредити.

Време е Конгресът да поеме отговорността си да регулира стойността на парите - правомощие, предоставено от Конституцията в същото изречение, което предоставя на Конгреса правото да установява тегла и мерки. Парите трябва да бъдат стандарт, надеждна мярка, която работи за всички, като предоставя ясни ценови сигнали, така че взаимодействията на свободния пазар да водят до оптимални икономически резултати.

Чрез възлагането на тази задача на Фед, Конгресът се освободи от отговорност за собственото си съучастие във финансирането на излишните държавни разходи на нива, които биха предизвикали аларма отноносно устойчивостта, ако бъдат изложени в консолидиран финансов отчет. Като се оттегля от задължението да оспорва разширяващата се роля на Фед в икономиката - като същевременно пренебрегва присъщата несправедливост в изказванията на монетарни представители, които задоволяват ушите на финансовите експерти - Конгресът отменя собствения си надзорен мандат за осигуряване на справедливо правосъдие.

Време е да се възстанови идеята за паричен стандарт, който да служи като истински ориентир, неподвластен на думите на централните банкери.