Ел-Ериан: Търсенето не е проблем на икономиката, но доставките са

След като светът излезе от световната финансова криза през 2008 г., отне твърде много време, за да се признае, че икономическият шок е по-скоро структурен и светски, отколкото цикличен. Резултатът – политическа реакция, която, макар и ефективна при справянето с непосредствената извънредна ситуация, се оказа недостатъчна за дългосрочно икономическо благосъстояние.

Covid-19 увеличи уязвимостите на разочароващото възстановяване, което последва, особено когато става въпрос за социално-икономически неравенства, институции и изкривени финансови пазари. Междувременно това, което отне твърде много време, за да се случи преди десетилетие - признанието, че светът е изправен пред структурен дефицит на съвкупното търсене, сега пречи на навременните реакции на последните предизвикателства.

Това пише Мохамед ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz, в свой анализ за Bloomberg.

Въпреки че днес търсенето е много по-малка пречка поради историческите нива на фискални трансфери и вливания на ликвидност от централните банки, факторите, свързани с Covid, увеличават предлагането, посочва той. Многостранната ефективност на глобалната икономика се превърна в източник на каскадни нестабилности и смущения, които все още не са променили в достатъчна степен мисленето, да не говорим за силни реакции на политиката.

Необходимостта от разглеждане на съдържанието и комбинацията от политики е спешна, както на национално, така и на многостранно ниво. Неспазването на това може да превърне стагфлационните ветрове - този разрушителен микс от намаляващ растеж и по-висока инфлация - в много по-разрушително явление с икономически, финансови, институционални, политически и социални последици, предупреждава Ел-Ериан.

Кризата от 2008 г. разкри опасностите на икономика, която е прекалено зависима от финансите. Докато в навечерието на кризата политиците бяха пленени от иновации, които намалиха бариерите пред дълга и задлъжнялостта, включително секюритизация и други техники за преодоляване на риска, един неограничен и необременен финансов сектор премина от финансиране на истински икономически възможности до подхранване на бурни спекулации, най-видимо в жилищата.

Балансите се раздуваха, а банките продаваха една на пръв поглед безкрайна гама от тежки ливъридж продукти една на друга.

Що се отнася до справянето с неизбежните последици - едновременното пукане на няколко финансови балона, политиците действаха бързо, за да противодействат на разрушителното връщане към реалната икономика и да овладеят прекомерното поемане на риск сред банките. Предположението беше, че „навременна, целенасочена и временна“ политическа намеса ще възстанови условията за траен социално-икономически просперитет.

Това, което пречи на глобалната икономика, е по-дълбоко от просто прекомерно и безотговорно финансиране. „Финансиализацията“ на самата икономика изостави инициативите за растеж.