Британската икономика е обвита в мъгла

Ето един прост въпрос. Възстанови ли вече икономиката на Обединеното кралство всички загуби по време на пандемията, или щетите, нанесени от Covid, са толкова сериозни, че ще са необходими още две години нормални темпове на растеж, за да се върне активността до нивото отпреди вируса?

Може да е изненада, но официалният отговор, според Службата за национална статистика, е, че и двете твърдения са верни, пише Крис Джайлс за Financial Times.

Измерен чрез стойността на произведените стоки и услуги, реалният БВП на Обединеното кралство към септември е бил само с 0,6% под нивото отпреди пандемията и към настоящия момент почти сигурно вече го е достигнал. Но според друга официална статистика недостигът все още е 3,3%, което е приблизително равно на средните темпове на растеж от последните две години. 

За повечето хора това е моментът, когато вдигате безпомощно ръце и казвате, че икономическата наука никога не дава ясен отговор. Регулаторите, като тези в Английската централна банка (АЦБ), са склонни да използват дежурната си фраза за подобни ситуации, като определят перспективите като „необичайно несигурни“. Като цяло те също така се стремят да избягват промяна на политиката, когато настоящето, да не говорим за бъдещето, е толкова несигурно.

Но сега не е моментът да се предаваме. След внимателен анализ на националните сметки на Обединеното кралство и тези на други страни, постепенно се очертават логични изводи с доста ясни предписания за политики.

Връщайки се към началните принципи, не бива да се учудваме, че съществуват несъответствия в данни като тези. Едно от първите неща, които хората научават в курсовете по макроикономика, е, че има три начина за измерване на размера на една икономика и темпа на нейния растеж.

Статистиците могат да измерват произведените стоки и услуги, да оценяват разходите, необходими за закупуването им, или да остойностят получените доходи под формата на заплати и печалби от тези, които доставят стоките и услугите. И трите по дефиниция са равни, но на практика статистическата грешка създава малки разлики.

Проблемът в момента в Обединеното кралство е, че тези несъответствия са огромни. Измерено чрез производството, икономическото възстановяване от коронавируса в Обединеното кралство в реално изражение е близко до това на останалите членки на Г-7, с изключение на САЩ. Представянето изглежда по-лошо, когато се използват начините за измерване на БВП чрез разходите или доходите, според които икономиката на Обединеното кралство изостава от Г-7.

Това, разбира се, не е картината, която представя Риши Сунак. Финансовият министър обича да се хвали с „прогнозата, че ще имаме най-бързия растеж в Г-7 тази година“, като удобно забравя, че 2021 г. покрива само част от пандемията.

Разглеждането на националните сметки в реално изражение обаче не е достатъчно за пълен прочит на икономиката, тъй като коригирането на разходите, доходите и стойността на продукцията с инфлацията бе особено трудно за статистиците по време на пандемията. По принцип е по-лесно да се измери паричната стойност на транзакциите, така че номиналните сравнения са от решаващо значение и вероятно по-точни.

Където има такива данни, те показват, че представянето на Обединеното кралство е по-силно в международен план по всички методи за измерване на икономиката. Независимо дали става дума за номинална продукция, приходи или разходи, парите, които се движат в икономиката на Обединеното кралство, вече са доста над нивата отпреди пандемията и сравнително близки до възстановяването в САЩ.

От цифрите за номиналния растеж на икономиката и оценките за реалната промяна в обема на произведените стоки и услуги се вижда, че инфлацията от края на 2019 г. е малко над 6%. По този показател страната е начело в Г-7.

Въпреки трудностите с данните, от мъглата около британската икономиката постепенно се очертава реалността, а именно, че тя вероятно се е представила по-лошо от подобните й, но почти сигурно е генерирала повече инфлация, поради което вече не се нуждае от извънредни стимули.