Технологиите няма да решат проблема с климатичните промени

Климатичната конференция на ООН в Глазгоу (COP26) беше триумф за секторите с високи вредни емисии и катастрофален провал за милиардите хора, които ще страдат, включително от глад в страни около екватора, в резултат на глобалното затопляне, пише за Financial Times Джулиън Олууд, професор по инженерство и екология от Кеймбриджкия университет.

Всяко технологично решение, обсъждано на COP26, зависи от само три ресурса: "нелектричество" (електроенергия без вредни емисии, генерирана от хидроенергия, възобновяеми източници или ядрено делене), улавяне и съхранение на въглерод (CCS) или биомаса. Общото търсене на тези ресурси, изисквани от плановете, обсъдени на COP26, не може да бъде задоволено.

Ето и числата. Средно по света, в момента имаме 4 квтч/ден нелектричество на човек, нараствайки с 0,1 втч/ден годишно. Но плановете на COP26 изискват 32 (диапазонът 16-48). Понастоящем имаме 6 кг CCS на човек годишно, които растат с 0,1 кг/годишно, но плановете на COP26 изискват 3600 (диапазонът 1400-5700). Понастоящем ядем 100 кг растителна храна на човек всяка година, но производството на достатъчно биокеросин, за да задържим днешните нива, изисква 200 кг допълнителна реколта.

През 28-те години, които ни остават, за да достигнем нетни нулеви емисии, няма възможност нашите доставки на нелектричество, CCS и биомаса да достигнат нивата, изисквани от плановете, обсъдени на COP26. И мащабът е единственото нещо, което има значение, когато обсъждаме планове за смекчаване на климатичните промени.

COP26 беше провал, защото цялата дискусия се базираше на изцяло измислено, неосъществимо решение на истинска, актуална обществена катастрофа. Както се изрази много точно боркинята срещу изменението на климата Грета Тунберг в реч по време на срещата: „Нямаме технологично решение, което дори приблизително да ни свърши работа“.