Елитите във Вашингтон и Пекин са обладани от противоположни емоции

Дълбокото униние сред американския елит е свързано с по-широкото усещане за национален упадък. Едно от малкото неща, по които републиканците и демократите са на едно мнение, е, че Америка трябва да третира Китай като сериозен и опасен глобален съперник.

Доскоро повечето американци приемаха, че каквито и проблеми да имат, САЩ ще запазят технологичното си предимство пред Китай. Но това вече не може да се приема за даденост.

В неотдавнашна статия Греъм Алисън от Харвардския университет и Ерик Шмидт, бивш главен изпълнителен директор на Google, твърдят, че „Китай скоро ще изпревари САЩ в технологиите“.

Настроението на почти отчаяние в Америка подхранва противоположната емоция у китайския елит - нарастващото убеждение, че тяхната страна превъзхожда САЩ и в крайна сметка ще ги измести като доминираща сила в света.

В неотдавнашна реч китайският лидер Си Дзинпин обяви, че „изтокът е в подем, а западът е в упадък“.

Фактът, че Америка понесе 800 хил. жертви от Covid, докато Китай твърди, че смъртните му случаи са под 5 хил., често се цитира като доказателство за превъзходството на китайската система.

Нарастващата увереност на Китай се пренася в официалните отношения между двете страни. Когато държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен осъди действията на Китай срещу Хонконг и Тайван, неговият китайски колега Ян Джиечи реагира с театрално пренебрежение, заявявайки: „САЩ нямат квалификацията да кажат, че искат да говорят с Китай от позиция на силата."

Разбира се, в затворена система като китайската е трудно да се разбере дали официалната реторика за превъзходството на китайската система отразява истинска увереност. Явните критици на Си Дзинпин често попадат в затвора. Джан Джан, гражданин-журналист, който постави под съмнение официалните версии за случилото се в Ухан, където възникна пандемията, беше осъден на четири години затвор.

Но чуждестранни наблюдатели и журналисти, които пътуват много извън Пекин, съобщават, че самоувереността и национализмът на централното правителство изглежда са широко споделяни от местните кадри на комунистическа партия, както и сред населението.

Сегашната комбинация от криза в американската демокрация и нарастваща увереност на авторитарните сили напомня за 30-те години на миналия век. Голямата депресия накара мнозина в Америка и по целия свят да смятат, че либералната демокрация има фатални недостатъци. Партиите-държави в Съветския съюз, Италия на Мусолини и нацистка Германия прогласиха своята по-добра ефективност пред собствените си народи - и пред политически поклонници от Запада.

Както се оказа обаче, лъскавите образи на авторитарните режими от 30-те години са прикривали техните дълбоки проблеми, докато привидната слабост на Америка е прикривала нейната по-дълбока устойчивост. Тези, които все още гледат на САЩ като на глобален стожер на политическата свобода, трябва да се надяват, че историята ще се повтори.