ООН: Ръстът на БВП на България ще се забави през 2022 и 2023 г.

Растежът на българската икономика ще се забави през 2022 и 2023 г., прогнозира ООН.

Според нов доклад на Организацията за глобалното икономическо възстановяване за 2021 г. се очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на България да нарасне с 4,3%, след като през 2020 г. се сви с 4,2%. За 2022 г. се очаква забавяне на растежа до 4%, а за 2023 г. – до 3,5%, вижда се от данните.

Средно за ЕС за 2021 г. икономическият растеж се оценява на 4,7%, а за 2022 г. прогнозата е за забавянето му до 3,9% и до 2,6% през 2023 г.

За инфлацията в България прогнозата на ООН е доста умерена. За 2021 г. е посочено, че ръстът на потребителските цени достига 3%, като през 2022 г. се очаква да се забави до 1,9% и да остане на това ниво и през 2023 г.

Средно за ЕС ООН оценява инфлацията за 2021 г. на 2,5%, като очаква забавяне до 2% през тази година и 1,5% догодина.

Глобалното възстановяване е в зависимост от пандемията

Глобалното икономическо възстановяване зависи от деликатен баланс на фона на новите вълни от COVID-19, постоянните предизвикателства на пазара на труда, продължаващите ограничения във веригата на доставки и натиска от нарастващата инфлация.

След глобалното свиване на БВП от 3,4% през 2020 г. и след нарастване на световната икономика от 5,5% през 2021 г. - най-високият темп на растеж от повече от четири десетилетия, се предвижда световната икономика да забави ръста си до 4% през 2022 г. и 3,5% през 2023 г., прогнозира ООН.

Световният брутен вътрешен продукт през 2021 г. е бил с 1,9% по-висок, отколкото през 2019 г., отчита още Организацията.

Съвкупните данни маскират изразените различия в темповете на възстановяване в различните страни и региони, посочва се в доклада.

Потребителските разходи са в основата на растежа

Глобалното възстановяване на производството през 2021 г. се дължи до голяма степен от стабилните потребителски разходи и известното усвояване на инвестиции, пише още в документа. Търговията със стоки се възстанови, надминавайки нивото отпреди пандемията.

Инерцията на растеж обаче се забавя значително до края на 2021 г., включително в големите икономики като Китай, Европейския съюз (ЕС) и САЩ, тъй като ефектите от фискалните и монетарните стимули се разсеяха и възникнаха смущения във веригата на доставки.

Импулсът за растеж като цяло е по-слаб в повечето развиващи се страни и икономики в преход. Докато по-високите цени на суровините помогнаха на страните износителки на суровини като цяло, нарастващите цени на храните и енергията предизвикаха бърза инфлация, особено в Общността на независимите държави (ОНД) и Латинска Америка и Карибите.

Възстановяването е особено бавно в зависимите от туризма икономики, особено в малките островни развиващи се държави, подчертават от ООН.

В повечето развиващи се страни загубата на продукция в сравнение с преди пандемията е значителна.

Според настоящите прогнози половината от световните икономики ще надхвърлят нивата на производство отпреди пандемията с най-малко 7% през 2023 г. Това обаче не означава непременно, че страните ще се върнат към траен ръст на икономиките, посочват още от ООН.