ЕЦБ трябва да действа внимателно с лихвите

Последния път, когато Европейската централна банка повиши лихвените проценти, през 2011 г., тогавашният й президент Жан-Клод Трише посочи „рязкото увеличение на цените на енергията и храните“. Икономиката потъна и покачването на лихвите бързо беше отменено. Сега цените на храните и енергията отново растат. Този месец управителят на ЕЦБ Кристин Лагард отказа да изключи вдигане на лихвите през 2022 г., а членове ястреби на управителния съвет призоваха за по-бързо затягане. Те рискуват да повторят грешката на Трише, пише за Financial Times Мегън Грийн, главен икономист на Kroll и старши сътрудник в Harvard Kennedy School.

Инфлацията в еврозоната надхвърля целта на ЕЦБ от 2% от средата на миналата година, като се ускори до 5,1% през януари на годишна база, най-високата стойност от повече от 20 години. Инфлацията се очакваше да се забави поради избледняването на ефектите от намаляването на ДДС в Германия през 2020 г. и новия въглероден данък. Това беше изненада и Лагард има право да се притеснява.

Проблемът е, че тя и нейните колеги не могат или не би трябвало да направят много по въпроса. Основният двигател на по-високите цени е енергията, която отговаря за малко над половината от сегашната инфлация. Цените на газа се повишиха почти четири пъти от юни до декември 2021 г. и скочиха отново тази седмица, след като Русия влезе в Украйна. Приблизително 40% от природния газ в Европа се внася от Русия. Ако Русия реши да затвори енергийните кранове в отговор на санкциите, разходите за енергия ще се повишат допълнително. Цените на храните също вдигнаха общата инфлация.

Основната инфлация (без цените на храните и енергията) обаче спадна до 2,3% годишно през януари от 2,6% през декември. Дори и при заплахата от Русия цените на европейските фючърси върху природния газ сочат поевтиняване на горивото през 2023 г. Междувременно фючърсите на петрола сорт Брент сигнализират, че цените ще паднат от близо 100 долара за барел до 86 в края на годината. Ако фючърсните пазари са прави, по-високите енергийни разходи са преходни и ЕЦБ трябва да ги игнорира. Ако грешат, повишените цени на енергията биха отслабили търсенето – едва ли среда, в която ЕЦБ трябва да затяга политиката.

Инфлацията в еврозоната също беше подпомогната от смущения във веригата за доставки. Има предварителни признаци, че те се облекчават. Според индекса на мениджърите по доставките на Markit, сроковете за доставка на промишлените доставчици са продължили да се съкращават през януари. Санкциите срещу Русия могат да доведат до нови прекъсвания, но отново това ще предвещава по-бавен растеж, което е още едно ограничение за по-скъпия кредит.

Устойчив ръст на заплатите може да оправдае повишаването на лихвите от ЕЦБ тази година, но досега има малко доказателства за това. Пазарът на труда се затегна, като безработицата е на исторически ниски нива. Въпреки че заетостта се възстанови до нивата отпреди пандемията, си остава значителният спад в отработените часове поради краткосрочните работни схеми. Сериозен натиск върху заплатите е вероятно да се появи само след като краткосрочните работници бъдат „усвоени“ отново и хората започнат да работят извънредно.

Договаряните споразумения за заплащане играят значителна роля в растежа на заплатите в еврозоната, покривайки приблизително две трети от работната сила и обхващайки няколко години. По време на пандемията обаче синдикатите бяха по-фокусирани върху защитата на заетостта и преследването на обезщетения и гъвкавост, отколкото върху повишаването на заплатите. Изследванията на HSBC показват, че ръстът на заплатите в споразуменията е спаднал до рекордно ниското ниво от 1,4% на годишна база през третото тримесечие на 2021 г. Това е доста под 3%, нивото, определено от главния икономист на ЕЦБ Филип Лейн за съответстващо на целта на централната банка за инфлация от 2 процента. Сериозните увеличения на минималната заплата в Германия и Испания ще допринесат за нарастване на заплащането на работниците нагоре по скалата, но те са еднократна мярка и няма да доведат до спирала заплати-цени.

И накрая, за разлика от САЩ, растежът в еврозоната е слаб. Бундесбанк наскоро прогнозира, че Германия ще изпадне в рецесия през първото тримесечие. Брутният вътрешен продукт на еврозоната остава под тренда отпреди пандемията. Високите енергийни разходи и ковид ограниченията забавиха потреблението, а недостигът на доставки засегна индустриалното производство. Би трябвало да видим възстановяване през второто и третото тримесечия, тъй като ограниченията отпадат и новозаразените намаляват, но то ще бъде смекчено от шока върху доходите заради по-високата инфлация и по-скъпата енергия.

Агресивните прогнози за лихвите на ЕЦБ сега сочат, че лихвеният процент по депозитите на банките ще се повиши с 0,5 процентни пункта до нула до края на годината. Спредовете между доходността на периферните облигации и германските бундове се увеличиха в отговор. ЕЦБ трябва да се движи бавно и да избягва да бъде ръководена от пазарите. Повишаването на лихвите няма да облекчи доставките на петрол или газ, а преждевременното оттегляне на приспособителната политика може да убие възстановяването и да възроди опасенията за фрагментация. Тези, които не се учат от историята, рискуват да я повторят.