По-важното от миналата седмица

Войната в Украйна измести почти всички останали събития по важност и може да има дългосрочни последствия за икономиките

09:24 | 28.02.22 г.

<p>
Украински бежанци на границата с Полша. <em>Снимка: Bloomberg LP</em></p>

Украински бежанци на границата с Полша. Снимка: Bloomberg LP

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

Войната в Украйна

След руската инвазия в Украйна ЕС, САЩ и Обединеното кралство, както и редица други държави, наложиха редица санкции на Русия. Най-вече те включват ограничаване на достъпа на избрани руски компании и банки до финансовия сектор и технологиите. Активите на руски физически лица, включително на президента Владимир Путин и външния министър Сергей Лавров, ще бъдат замразени.

От своя страна германското правителство спря газопровода "Северен поток 2" и отмени гаранциите на Hermes за бизнеса с Русия.

Обсъжда се и забрана за внос на руски газ и петрол като последна мярка. Освен това някои от руските банки ще бъдат изключени от системата Swift.

От своя страна руското правителство заплаши с ответни мерки. Според говорител на Кремъл те ще реагират със „симетрични и асиметрични" контрамерки, без да дава повече подробности.

Цените на енергията се повишиха рязко след инвазията. Правителството на САЩ обяви, че ще настоява за международно координирано освобождаване на петролни резерви, за да се ограничи повишаването на цените.

А в неделя президентът на Русия Владимир Путин направи изключително смущаващо изказване, което може да се изтълкува като заплаха към западните държави за използване на ядрено оръжие. Подобна беше реториката и на беларуския президент Александър Лукашенко по-рано днес, според който в страната му може да бъде разположен руски стратегически арсенал. Путин разпореди силите за ядрено възпиране да бъдат приведени в повишена готовност в неделя на фона на напрежението със Запада заради инвазията му в Украйна.

България

След като прекараха над 72 часа в пленарната зала, депутатите приеха окончателно бюджета за тази година. Малко преди да бъдат гласувани финалните текстове в Народното събрание дойде и премиерът Кирил Петков. По-рано той се завърна от Брюксел след участието си в извънредната среща на върха, на която европейските лидери приеха нов пакет от санкции срещу Русия и Владимир Путин. „Този бюджет не изоставя никой българин да бъде под линията на бедност, той показва, че когато създаваме заедно растеж, той се разпределя по справедлив начин. Благодаря ви за усилията, този бюджет е успех за НС, за коалицията, всички критики, които се очакваха как ще успеем, коалицията показа, че има резултати и това, което работим, го работим сплотено. Изпълнението на този бюджет е истинската промяна“, каза Кирил Петков пред депутатите. Бюджетът е разчетен при ръст на БВП за тази година от 4,8%

Дефицитът ще достигне 5,9 млрд. лв. или 4,1% с Covid мерките и 2,5%, ако не се включват тези мерки.
Според разчетите общите разходи ще достигнат 63,2 млрд. лева, или 44,2% от очаквания размер на БВП. По тези сметки разходите нарастват с близо 7 млрд. лева спрямо предварителния отчет за 2021 г., или с около 12,3%.

Приходите в държавния бюджет за 2022 г. са заложени на ниво от 57,3 млрд. лева.

Oт 1 април максималният осигурителен доход се увеличава с 13,3% и става 3400 лв. Това решиха окончателно депутатите от управляващото мнозинство при второ четене на Закона за държавното обществено осигуряване. Пак от 1 април минималната работна заплата се увеличава с 60 лв. до 710 лв., а осигурителният доход за земеделските стопани расте с 270 лв. до нивото на минималната заплата. Така разходът за осигуровки на тези хора (около 30 хил.) ще се увеличи с 95 лв. на месец. Малко по-рано депутатите приеха и бюджета на НЗОК, както и промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които отпада данък лихва, а данък уикенд се понижава от 10 на 3%.

ЕС и еврозоната

През четвъртото тримесечие на 2021 г. броят на свободните работни места в Германия нарасна до нов връх. По данни на Института за изследване на заетостта свободните работни места са общо 1,69 милиона. Това е с 303 000 или 22% повече, отколкото през предходното тримесечие, и с 507 000 или 43% повече, отколкото през същия период на миналата година.

Федералната статистическа служба на Германия преразгледа прогнозите си за развитието на брутния вътрешен продукт. През четвъртото тримесечие икономическото производство се свива само с 0,3% в сравнение с предходното тримесечие. По-ранна оценка определяше минус от 0,7%.

Европейската комисия представи проекта си за директива за общоевропейско законодателство за веригата на доставки. Той предвижда, че компаниите с повече от 500 служители могат да бъдат държани по-отговорни за нарушения на околната среда и правата на човека от страна на техните доставчици. За предприятия в сектори, в които има по-голям риск от нарушения, ограничението е 250 или повече работници. Директивата би трябвало да може да се прилага и за по-големи предприятия, които не са от ЕС.

Твърди се, че швейцарската банка Credit Suisse от години приема за свои клиенти автократи, наркодилъри, заподозрени военнопрестъпници и трафиканти на хора. Това става ясно от данни, анализирани в съвместно изследване на Süddeutsche Zeitung, NDR и WDR, както и на други международни медийни партньори. Според медиите те са получили данните от анонимен източник. Така наречените Suisse Secrets ще предоставят информация за сметките на повече от 30 000 клиенти на стойност около 100 млрд. долара. Credit Suisse отрича обвиненията.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.