Завръщането на дефицита

Застаряването на населението намалява производствения капацитет

Намаляването на дела на работната сила в общия брой на населението в световен мащаб само по себе си представлява недостиг на свободна работна ръка. Недостигът на работна ръка означава, че производствените мощности стават по-малки. В съчетание с вече очертаното нарастващо търсене на потребителски стоки в световен мащаб това увеличава недостига.

Разбира се, някой може да възрази: предприятията реагират на недостига на работна ръка и произтичащото от това увеличение на заплатите, като използват повече машини в производството, т.е. като увеличават инвестициите си. В реални икономически условия обаче това предполага, че съществуващият производствен капацитет е достатъчно висок, за да произвежда както необходимите потребителски, така и капиталови стоки.

В общество с висок дял на хората в трудоспособна възраст това би било възможно: работещите хора имат по-висок разполагаем доход от пенсионерите (и от децата или младежите), така че имат и по-висока норма на спестяване. Спестяването означава понижаване на търсене на пазара на стоки. Това се компенсира от нарастващото търсене на инвестиционни стоки от страна на компаниите.

В една икономика със застаряващо население обаче това вече не е лесно осъществимо. Нарастващият дял на хората в пенсионна възраст означава намаляващ процент на спестяванията. Това се отразява не само на финансирането на инвестициите, но и на тяхната предпоставка в реалната икономика: ако производствените мощности на националната икономика се използват за производство на потребителски стоки, те вече не са на разположение за производство на инвестиционни стоки.

Ценообразуването на отрицателните външни фактори намалява предлагането на стоки

За да се намалят емисиите на парникови газове, е наложително да се определи цена на тези емисии. В теорията на благосъстоянието това е необходимо, за да се отчетат в пазарните цени отрицателните външни фактори, свързани с дейностите, причиняващи емисии. Без интернализиране на отрицателните външни фактори ще се стигне до прекомерно използване на дейности, причиняващи емисии.

Ако в бъдеще все повече индустриализирани страни повишат цените на емисиите на парникови газове и намалят субсидиите за дейности, които вредят на климата, това ще оскъпи продуктите, съдържащи емисии. Нарастващите производствени разходи обикновено водят до намаляване на предлагането на стоки. Докато няма заместители с ниски емисии, предлагането на потребителски стоки, съдържащи емисии, ще намалява. Това ще предизвика все по-голям недостиг поне на основни продукти - храна, жилища, оферти за мобилност и оферти за публична инфраструктура в сектора на образованието и здравеопазването. Това е особено вярно на фона на нарастващото население на света.

Необходимата декарбонизация обвързва производствените мощности

Декарбонизацията на икономиката и обществото изисква значителни инвестиции за изграждане на частна и публична инфраструктура, неутрална по отношение на климата. Това води до поне два ефекта на увеличаване на недостига.

Първо, екологичната трансформация обвързва производствените ресурси, без да увеличава количеството на наличните потребителски стоки. Ако например в циментовата промишленост се използват производствени мощности, които спестяват емисии или са неутрални по отношение на емисиите, за да се заменят производствените инсталации, които вредят на климата, това не води до увеличаване на количеството произведен цимент. Същото важи и за случаите, когато в предприятието се извършва изолация на фасадата с цел икономия на топлина.

От друга страна, екологичната трансформация включва засилено използване на биогорива вместо изкопаеми енергийни материали. Това води до по-голямо търсене на зърно, растителни масла, соя, царевица и други селскостопански стоки. В резултат на това тези селскостопански продукти вече не са достъпни за изхранване на хората. Допълнителното търсене на селскостопански продукти като заместител на изкопаемите горива намалява предлагането на храни. В съчетание с нарастващото население на света това води до по-голям недостиг на храна.