Защо хората често действат против собствения си интерес?

От 2016 г. странна поредица от събития оспорва вярата ни в политическата рационалност. Първо популизмът (предимно вотовете за Brexit и Доналд Тръмп), след това пандемията и сега инвазията на Владимир Путин в Украйна разкриха скритите преди това знаци на погрешното мислене. Хората продължават да действат очевидно против собствения си интерес, от гласувалите за Brexit (който ги прави по-бедни) през антиваксърите (рискуващи да умрат) до руската държава (която унищожава благосъстоянието на своите граждани), пише Саймън Кюпър за Financial Times.

Всъщност, може би емблематичният политик на нашето време Тръмп показва несравнимо разбиране за човешката ирационалност, сякаш е погълнал цялата поведенческа икономика. Междувременно опонентите на тези движения, като мен, не успяват да предвидят техните следващи нелогични избори. Тук се опитвам да идентифицирам най-големите ирационалности и от двете страни.

Първа е заблудата на личния интерес: схващането, че хората винаги ще избират своята собствена икономическа полза. От времето на Карл Маркс до 2016 г. беше широко разпространено мнението в стил „икономиката, глупако“ – аналитична грешка, която продължавах да правя. Почти единственият аргумент на кампанията за оставане в ЕС преди референдума във Великобритания беше, че Brexit ще направи страната по-бедна.

Но проучване на учените Роджър Ийтуел и Матю Гудуин, проведено след референдума, показа, че повечето поддръжници на напускането се интересуват повече „от възприеманите заплахи за тяхната идентичност и национална група“. Най-накрая разбрах, че когато хората трябва да избират между статута си, доходите или самия живот, мнозина избират статута, което предполага, че руският елит може да предпочита европейската война пред отстъпление, унищожаващо статута.

На следващо място са заблудите около експертното мнение. Става очевидно, че много хора не разбират как работи то и изискват сигурност и прецизност, които това мнение обикновено не може да предложи. Експертите не винаги са прави. Те просто грешат по-рядко от не-експертите. Но хората отхвърлят експертното мнение, като посочват грешката на единичен експерт.

Нещо друго, което е недобре разбрано: експертизата се развива с времето. Нашето разбиране за ковид се променя, докато експертите научават повече. И накрая: експертите са по-добри в това да обяснят случилото се, отколкото да правят прогнози. Така че ние знаем повече за механиката на климатичните промени, отколкото за бъдещата им траектория.

Когато бъдат помолени за предвиждания, експертите предпочитат да изложат набор от възможни сценарии. Но това е твърде блудкаво за някои хора. Виждаме търсенето на сигурност в споровете за безопасността на ваксините или ядрената енергия. Начинът да се мисли по тези въпроси е чрез оценка на относителния риск: приемането на ваксина срещу ковид представлява малък риск, значително надвишаван от ползите. По същия начин бъдещите рискове от ядрената енергия вероятно са по-малки от настоящите опасности от изменението на климата. Но относителните рискове изглеждат трудни за разбиране.