Защо хората често действат против собствения си интерес?

Разбира се, много хора не приемат експертното мнение по причини, свързани със статута: експертите може да са наясно с нещата, но са арогантни. Популярна алтернатива на експертизата е „симплизмът“ (опростяването – бел. прев.): вярата, че сложните проблеми имат прости отговори. Симплистите не могат да приемат, че някои обяснения може да са верни и все пак твърде сложни, за да ги разберат обикновените хора. Предпочитат да обвиняват, да речем, лошите елити, отколкото неразрешимите обществени каузи. Те се придържат към своите възгледи каквото и да става, както застъпниците за Брекзит отказват да признаят, че той е провал.

Симплистите харесват теориите на конспирацията. Всяко събитие може да бъде обяснено по задоволително прост начин, като се обвинява човек или група, които се приема, че могат да се възползват от него, от вещица преди 400 години до Джордж Сорос днес. Има трогателна вяра в силата на злодеите от елитите да координират свързани по невероятен начин конспирации.

Има я и партизанщината. Както Стивън Пинкър твърди в скорошната си книга „Рационалност“, повечето хора не искат да бъдат рационални: те просто искат тяхната страна да спечели спора. Когато се опитват да разберат света, първият им въпрос е: кого подкрепям?

Избирайки своята страна, някои хора одобряват нарушаването на нормите - от невчесана коса до арогантни криминални прояви - което приравняват с автентичността.

Хората също така подкрепят политиците, които разказват забавни истории. Това предимство на думите пред доброто управление прониква и в американската левица, която понякога е обзета повече от безчувствената реч, отколкото от дискриминационните социални структури.

Когато хората оценяват персонажи извън собственото си общество – Путин, да речем – те често използват принципа „враг на моя враг“. Много западни десни харесваха Путин, защото той се противопоставяше на техните врагове: феминистки, гейове и Хилъри Клинтън. Понякога обаче врагът на вашия враг е просто военнопрестъпник.

Когато политическите лидери бъдат атакувани, партизаните отговарят с отклоняване на темата. Така че всяка критика към Тръмп води до атаки спрямо Джо Байдън. Но отклоняването на темата се основава на заблудата „две грешни страни показват кое е правилно“, а освен това обикновено е несъизмеримо по степен: и Тръмп, и Байдън имат дефекти, както и всичко останало, но единият от тях може да унищожи демокрацията в САЩ, докато другият е просто посредствен.

Сега, когато обясних ирационалността, хората със сигурност ще я загърбят.