Проблемът с ниската възвращаемост на пазарите

По-известните подходи включват инерционна търговия; закупуване на активи, които наскоро са поскъпнали; и кери търговия (вземане на заеми във валута с ниска лихва и инвестиране на постъпленията в активи с по-висок доход). Същият ефект може да се постигне чрез продажба на късо на нискодоходния актив (продажба на актив, който не притежавате с надеждата да го купите обратно на по-ниска цена и да спечелите от разликата).

Тези стратегии могат да работят в дългосрочен план, но са склонни към внезапни обрати със силни загуби за инвеститорите. Тези загуби са още по-болезнени, ако инвеститорите са използвали пари назаем.

Недостатъците са ясни при една от най-известните стратегии – тази на стойността (подценени според фундамента си активи – бел. прев.) Това включва убеждението, че компаниите, които изглеждат евтини по една или повече мерки за оценка, ще отскочат. Илманен разглежда специфична версия на този подход: купуване на акции, които са евтини в сравнение със стойността на активите им, и продажба на късо на акции, които са скъпи. Тази стратегия се е представила ужасно в периода между 2007 и 2020 г., като кумулативната загуба в най-лошата точка е 63 процента.

Инвеститорите ще трябва да бъдат невероятно търпеливи, за да продължат с подобни стратегии. Ясно е, че използването на ливъридж или къси продажби прави тези подходи достъпни само за най-опитните инвеститори. Всички останали ще трябва да разчитат на професионален фонд мениджър да го направи вместо тях. Но това зависи от способността на инвеститора да избере мениджър, който може да посочи правилната стратегия, да я изпълни ефективно и да начисли такса, която да не елиминира всички печалби от подхода. Книгата цитира Клиф Аснес, шефът на AQR, който казва, че „никой инвестиционен продукт не е толкова добър, че достатъчно високи такси да не могат да го превърнат в лоша инвестиция“.

Без съмнение някои от тези аномалии ще продължат да бъдат използвани от опитните инвеститори, към които е насочена книгата на Илманен. Но това все още оставя инвестиционната индустрия с проблем като цяло. Ако приемем, че средната реална възвръщаемост е ниска, ако евтините акции се справят добре, тогава скъпите акции ще се представят много зле. Но все някой притежава вторите. Дори ако алтернативи като непубличния капитал и суровините се представят добре, тези сектори не са достатъчно големи, за да абсорбират световните пенсии, застраховки и дарителски спестявания.

Ниската възвръщаемост означава, че инвеститорите, от скромния частен вложител до най-мощния пенсионен фонд, ще трябва да заделят повече пари, ако искат да постигнат целите си. Или ще трябва да приемат, че изобщо няма да го направят.