Проблемът с ниската възвращаемост на пазарите

Глобалните пазари на акции се оказаха забележително устойчиви през последните седмици на фона на по-високата инфлация, повишаването на лихвените проценти и икономическите сътресения, причинени от инвазията на Русия в Украйна, пише Филип Когън за Financial Times.

Но инвеститорите все още са изправени пред дългосрочен проблем, както обяснява Анти Илманен от инвестиционна фирма AQR Capital Management в новата си книга „Инвестиране при ниска очаквана възвръщаемост“. Инвеститорите се радваха на силна реализирана възвръщаемост поради спадащата доходност в много класове активи, която се превърна в значителни капиталови печалби. Но доходността не може да пада до безкрай (всъщност лихвите по облигациите и кеша започнаха да се покачват). От тези начални нива на доходност реалната възвръщаемост вероятно ще бъде ниска.

Що се отнася до американските акции, Илманен казва, че обикновеният модел на дисконтираните дивиденти предполага очаквана годишна реална възвръщаемост от 3,2%. Това се равнява на около 5,5 процента в номинално изражение. Това е голям проблем за американските пенсионни планове в публичния сектор, които разчитат на 7 процента номинална възвръщаемост от портфейлите си (които обикновено включват и нискодоходни активи като облигациите) за финансиране на пенсионните плащания.

Реакцията на много инвеститори на очертаващата се ниска възвръщаемост е да се насочат към „алтернативни“ активи, като непублично търгуван капитал, които се надяват да се представят по-добре. Но Илманен е предпазлив. Някои от тези алтернативи се фокусират върху неликвидни активи. Тъй като цената на такива активи не се актуализира според  пазара, възвръщаемостта им изглежда по-малко волатилна, което може да подценява риска им.

Конкуренцията между фирмите за непубличен капитал също означава по-високи първоначални оценки при придобиването на фирмите и по този начин по-ниска очаквана възвръщаемост. Всъщност Илманен казва, че индустрията на непубличния капитал е имала големи трудности да постигне нетно предимство в сравнение с публично търгуваните акции от 2006 г. насам.

Вместо това Илманен се фокусира върху стилове, или фактори, за които е доказано, че осигуряват по-добра възвръщаемост, отчитаща риска. Вземете за пример акциите с „ниска бета”, които са по-малко корелирани с цялостния пазар. Съгласно широко приетия модел за оценка на капиталови активи такива акции би трябвало да носят по-ниска възвръщаемост от средната за пазара. В реалния живот обаче акциите с ниска бета предлагат по-висока възвръщаемост, отколкото теорията предполага, а чрез използване на ливъридж или заети пари те могат да постигнат по-висока възвръщаемост с по-малък риск.