Провалът на капитализма на заинтересованите страни

И все пак капиталистите на заинтересованите страни, „въпреки че бяха настоятелни относно задълженията на фирмите в много области, си останаха мълчаливи“ относно случаите на концентрирана корпоративна власт, коментират Денис Хърн, старши сътрудник в American Economic Liberties Project, и адвокатът по конкуренцията Мишел Мийгър, съосновател на проекта за балансирана икономика. Те имат добри аргументи.

Двамата публикуваха документ, в който се твърди, че тези, които се грижат за по-справедливи пазари, трябва да се съсредоточат върху монополната власт. „Присъщият дисонанс между вечния стремеж към мащаб и господство и повтарящите се пазарни злоупотреби на най-големите корпорации е конфликт, който капитализмът на заинтересованите страни игнорира“, пишат те. 

Хърн и Мийгър посочват, че според JUST Capital най-„справедливата“ компания в Америка е Google – гигант, обвинен в нарушения на антитръстовите правила на два континента.

Корпоративната концентрация, както и печалбите, достигнаха рекордни нива през последните години: от 1990 г. насам повече от 75% от индустриите в САЩ станаха по-концентрирани. Пандемията само засили тази тенденция.

Въпреки че ESG инвестирането се увеличи, концентрацията - заедно с глобалните сливания и поглъщания, сделките с непубличен капитал и финансов инженеринг като обратното изкупуване на акции - също нараснаха. Разбира се, и заплащането на работниците се повиши. Но остава да се види дали преговорната сила на труда ще оцелее при следващия спад.

Това със сигурност ще стане с корпоративната власт, което има политически последици, както бизнес професорът от Станфорд Анат Адмати изяснява в скорошен анализ за това какво се е объркало с капитализма. Тъй като концентрацията се е увеличила, пише тя, корпорациите са направили „предизвикателно за правителствата и правната система да защитят гражданите от ненужни вреди“, нанесени от самите компании.

Макар много участници на пазара да разглеждат правителството като проблем, отбелязва Адмати, те „не се замислят защо демократичните правителства се провалят“ и как корпорациите и техните лидери „допринасят за този провал“, като подкопават „способността, ефективността и желанието на публичния сектор да действа в обществен интерес”.

Пазарната сила на големите компании, политическата им мощ и когнитивното влияние върху политиците са огромни, особено в САЩ. Но са необходими само един или двама силни лидери, за да се променят нещата.

Бях поразена неотдавна на годишната конференция за монополите на центъра Стиглър към Чикагския университет от коментарите на шефа на Федералната търговска комисия Лина Кан и шефа на антитръстовия отдел на Министерството на правосъдието Джонатан Кантър. И двамата настояваха за необходимостта да се погледне отвъд благосъстоянието на потребителите - за повече от четири десетилетия мерилото на антитръстовото законодателство на САЩ - към „пазарните реалности“, когато се мисли за регулаторни действия.

И двамата показаха много ясно, че са готови да „влязат в големи битки“, както се изрази Кан, и да държат под отговорност не само компании, но и отделни лица. Позовавайки се на книга на Джеси Айзингър с подобно заглавие за намаленото желанието на Министерството на правосъдието да преследва корпоративни нарушения, Кантър каза: „Ние не сме част от клуба на страхливците“. Инвеститори, обърнете внимание.