Провалът на капитализма на заинтересованите страни

Хората, които са загрижени за създаването на по-справедлива и по-устойчива пазарна система, са склонни да мислят за неща като „ESG“ инвестиране (отчитащо екологичните, социалните и управленските въпроси) и „капитализъм на заинтересованите страни“. Но това, за което трябва да започнат да мислят, е властта, пише Рана Форухар за Financial Times. 

Помислете за покупката на Twitter от Илон Мъск. Неговата компания Tesla се нарежда над средното ниво по много показатели, изчислени от JUST Capital, влиятелна организация с нестопанска цел, фокусирана върху капитализма на заинтересованите страни. Но нейният главен изпълнителен директор се готви да продаде голяма част от акциите си в производителя на електрически автомобили - компания, която действително би могла да направи нещо добро в света - за да купи платформа за социални медии, която вероятно го е направила по-лош. Мъск, който планира да направи Tweeter непублична, може, например, да активира отново бившия „главен туитващ“ Доналд Тръмп.

Представянето на Мъск като спасител на свободата на словото и демокрацията може да се стори на някои нелепо. В крайна сметка това е човек, който разглежда данъците като някакъв вид лично посегателство и въпреки това се радва на милиарди държавни субсидии. Но това не е единственият скорошен пример за милиардер, представящ се като защитник на общественото благо.

Помислете за скорошното писмо от Карл Айкан, акционерен активист и ветеран от някои от най-враждебните прокси битки на Уолстрийт, до веригата за хранителни стоки Kroger, в което той атакува компанията по отношение на корпоративното заплащане.

„Това, което е напълно осъдително, е, че вие ​​успяхте лично да се облагодетелствате от изключително високите маржове, причинени от пандемията, като в същото време се отказахте от обещанието си за „бонуси за герои“ за работниците на първа линия“, написа той.

Айкан продължава: „Тази подигравка с меритокрацията е типичният пример за това защо капитализмът и бизнесът получават лоша оценка и хората са разочаровани от американската мечта.“

Винаги умел в експлоатирането на политиката на момента, Айкан вижда себе си подобно на Мъск (колкото и невероятно да е) като защитник на малкия човек. Но той има нещо предвид.

Регулаторите във Вашингтон започват да душат около компании, за които се смята, че са се възползвали от настоящия инфлационен натиск в икономиката чрез несправедливо повишаване на маржовете на печалба.

Някои водещи компании не се покриха със слава, като главните им изпълнителни директори се хвалеха с ценовата си власт на пресконференциите с инвеститорите.