Дори да успявате, си струва да опитвате пак

Ако в началото не успеете, опитайте отново и отново, гласи старата поговорка. Добър съвет, но до известна степен. Позволете ми да предложа модификация: дори когато успеете, пак опитвайте. Колкото и да е изкушаващо да обявиш победа и да продължиш напред, в много начинания има основания за преосмисляне на очевидно задоволителна формула, пише Тим Харфърд за Financial Times.

Помислете за съветите към интервюиращите за работа в „Талант“, новата книга на икономиста Тайлър Кауин и рисковия капиталист Даниъл Гроус. Те предлагат да се зададе рутинен въпрос, като „дайте ми пример как сте решили трудно предизвикателство на работното място“. След това поискайте друг пример. И още един. Дежурните отговори ще бъдат изчерпани бързо и кандидатът ще трябва да започне да импровизира, да копае надълбоко – или може би да признае, че е объркан.

„Ако кандидатът наистина има 17 различни значими работни триумфа“, пишат Кауин и Гроус, „може би искате да чуете как изглежда числото 17“.

Всъщност един от начините, описващи тази тактика, е интервюиращият да поиска успоредни, а не последователни отговори. Вместо да изгражда логическа последователност от 17 въпроса, той може да иска 17 различни отговора на един и същи въпрос.

Това е контраинтуитивен съвет, но логиката е достатъчно ясна и изглежда лесна за изпълнение. Защо тогава да не го направим? Ами, първо, чувстваме се неудобно. Второ, изискването на 17 различни отговора на един и същ въпрос може да изглежда глупаво или безплодно.

Въпреки че подходът е нетрадиционен при интервютата за работа, това е обичайна практика сред дизайнерите. Те често правят няколко различни опита да отговорят на дадена информация, вместо веднага да се фокусират върху това, което изглежда най-добрата идея. Правейки това, дизайнерите предпочитат да проучат пълния спектър от възможности, за да избегнат риска да се ангажират твърде рано с концепция, която изглежда привлекателна, но която в крайна сметка може да се окаже задънена улица.

Изследователите Стивън Дау, Алана Гласко и други от Станфордския университет проучиха тази идея, като помолиха участниците в експеримент да използват прост софтуер, за да проектират уеб реклама за списание. Половината от участниците работеха в серии: те очертаха пет прототипа на реклама, като след всяка от тях получаваха обратна връзка. Другата половина работеше паралелно: те скицираха три прототипа, след това получаваха обратна връзка и за трите, след което скицираха още два преди пак да получат обратна връзка.