Болезненият урок на WorldCom за днешния мечи пазар

Преди 20 години огромен счетоводен скандал удари водеща компания на растежа в САЩ, доведе я до фалит и предизвика по-строги закони за счетоводството и ценните книжа, които все още оформят Америка днес, пише Брук Мастърс за Financial Times.

Не, не Enron. Тексаската енергийна група, която се срина шест месеца по-рано, се превърна в нарицателно за корпоративни измами, дори вдъхнови мюзикъл. Но базираната в щата Мисисипи телекомуникационна компания WorldCom, която призна през юни 2002 г., че е отчела милиарди долари надути печалби, бе тази, която най-накрая стимулира приемането на закона за корпоративната отчетност Сарбейнс-Оксли.

Урокът за днешните инвеститори обаче е нещо повече от измамата на WorldCom. Любимка на Уолстрийт, компанията се издигна през 90-те години на миналия век, поглъщайки съперници и казвайки на инвеститорите, че възходът на интернет ще доведе до огромно увеличение в търсенето на мрежи. Но фирмата удари греда по време на спукването на дотком балона през 2000-те, когато действителният трафик на данни не успя да бъде в крак с инвестициите.

Тъй като САЩ в момента се насочват към друг технологичен мечи пазар, фалитът на WorldCom за 104 млрд. долара (все още третият по големина в историята на САЩ) носи важни предупреждения.

През май 2002 г. усилията за затягане на американските закони за ценните книжа, за да се предотврати нов Enron, бяха напълно забуксували, след като в Конгреса се караха колко колко твърд да бъде подходът. По-малко строг законопроект, налаган от републиканеца в Камарата на представителите Майкъл Оксли, вземаше надмощие, когато се появи новината за още по-голяма измама. WorldCom бе отнесла милиарди долари оперативни разходи като капиталови такива, за да увеличи отчитаната печалба.

Маневрата прикри забавянето на растежа на WorldCom в момент, когато конкуренти като AT&T уволняваха работници. Народният главен изпълнителен директор Бърни Ебърс в крайна сметка беше осъден на 25 години затвор.

Скандалът даде предимство на сенатор Пол Сарбейнс и реформистите. Те наложиха създаването на одитен регулатор и изискаха от компаниите да докажат, че имат адекватен вътрешен финансов контрол.

Според критиците законът Сарбейнс-Оксли е възпрепятствал листването на борсата на бързоразвиващите се фирми, което е довело до спад в групата на листнатите американски компании.

Феновете на закона контрират, че американските корпорации до голяма степен са избегнали масивни счетоводни скандали, откакто той бе приет, за разлика от Обединеното кралство и Германия. Но това постижение може да бъде тествано, ако настъпи нова рецесия.