Ердоган е вбесяващ, но незаменим съюзник

Защо да не изхвърлим Турция от НАТО? Звучи като страхотна идея - особено след няколко питиета след среща на високо равнище, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.

Предаването на който и да е на милостта на съдебната система на Ердоган е трудна задача за всяка демокрация. Селахатин Демирташ, кюрд и водещ опозиционен политик, е в затвора от 2016 г. – въпреки решението на Европейския съд по правата на човека, че той трябва да бъде освободен и че лишаването му от свобода е „просто политически параван“.

Неговият случай не е изолиран пример. Осман Кавала, бизнесмен и филантроп, беше осъден на доживотен затвор без право на замяна през април по обвинения в заговор за преврат. Слабостта на доказателствата срещу него доведе до протести от страна на западни правителства, правозащитни групи и Европейския съд по правата на човека. Седмина други, обвинени заедно с Кавала, включително Хакан Алтинай, виден учен, бяха осъдени на 18 години затвор по изключително съмнителни доказателства.

Поведението на Ердоган повдига неудобни въпроси за НАТО. Алиансът казва, че се основава на защитата на демокрацията и човешките права. Но хвърлянето в затвора на политически опоненти по скалъпени обвинения е типично за Владимир Путин. Всъщност лидерите на Русия и Турция отдавна поддържат близки отношения.

Приемането на Финландия и Швеция в НАТО би било голям удар за Путин. То би означавало, че НАТО ще включва всички държави на Балтийско море с изключение на Русия. Блокиращата тактика на Турция отразява цинично пренебрежение към прибалтийските държави - членки на НАТО като нея, които са изправени пред екзистенциална заплаха.

Желанието на Ердоган да изнудва НАТО относно Финландия и Швеция също така поражда съмнения за това как Турция може да се държи при бъдещи кризи. Член 5 - гаранцията за взаимна отбрана в основата на съюза, която би била задействана от руска атака - зависи от единодушно гласуване.

Така че няма ли НАТО да е по-добър без Турция? Категорично не. Изгонването на Турция, дори и да беше юридически възможно, би било стратегическа катастрофа. Черно море е ключов път към Средиземно море и света както за Украйна, така и за Русия. Ако украинското зърно някога си проправи път от пристанищата на страната до световните пазари, то ще премине през Черно море - а Турция контролира входа на морето.