Манипулациите на Goldman Sachs с цената на петрола

Материалът е предложен от Eagleeye, автор в категория "Бизнес" на Blog.bg

Ролята на Goldman Sachs за изстрелването на цената на суровия петрол до близо 150 долара за барел в началото на юли тази година е доста добре документирана. Goldman Sachs беше най-активната инвестиционна банка при търговията с финансови инструменти, базирани на енергийни активи, поради което анализите и прогнозите на нейните анализатори имаха особена тежест за инвеститорите.

Всичко започва през лятото на 2004 г., когато водещият петролен анализатор на Goldman Sachs, Арджун Мурти (Arjun Murti), създава теорията си за свръхпоскъпването на петрола (на англ. super spike theory). Според тази теория светът ще бъде подложен на дълъг период на петролни шокове от страна на предлагането, което няма да може да задоволи непрекъснато увеличаващото се търсене на суровината. Със старта на войната в Ирак през март 2003 г. цената на петрола трайно се установява на нивата около 30 долара за барел, след като дълги години преди това се е търгувала в диапазона 15-25 долара. Година по-късно черното злато вече се търгува на 40 долара за барел и започва поредица от рекорди. Наред с геополитическите фактори Мурти посочва липсата на достатъчен производствен капацитет в системата, както и намаляващите добиви в страни извън ОПЕК, като Великобритания, Норвегия и Мексико. Разбира се, тези доводи винаги почиват на определени факти, но въпросът е до колко значими са те и каква е общата картина от всички значими фактори?

Мурти на няколко пъти шокира пазарите с дръзките си прогнози за цената на петрола, които надминават значително и най-смелите прогнози на другите анализатори. Така например през март 2005 г. той стряска пазарите с прогноза за 105 долара за барел, когато фючърсите се търгуват на около 55 долара за барел. Това поражда гнева на някои инвеститори, които са изразили съмненията си дали трейдърите на банката не са се възползвали от подобни прогнози. Ханк Полсън, тогава главен изпълнителен директор на банката, а понастоящем финансов министър на САЩ, защитава трейдърите си, като заявява, че те не са имали предварителна информация за прогнозите и също били изненадани. Можем ли да му вярваме?

Манията с прогнозите за цените на петрола бързо обхваща пазарите. Но в същото време не липсват и песимисти, които отдават поскъпването на петрола на влиянието на спекулантите, които, ако се оттеглят от пазара, биха породили истински срив. Но както обикновено, когато пазарите са във вихъра на бичия си тренд, подобни мнения биват пренебрегвани с лека ръка, за съжаление.

Какво обаче показват данните за търсенето и предлагането на петрол? Според данните на Международната енергийна агенция, търсенето и предлагането нарастват плавно с по около 1,5% през периода 1991 г. – 2006 г., като предлагането през годините в края на периода изпреварва търсенето. През 2007 г. тази тенденция се обръща и търсенето видимо изпреварва предлагането, като през три от четирите тримесечия на годината се забелязва доминиране на търсенето.

През първите две тримесечия на 2008 г., обаче предлагането рязко се увеличава, силно доминирайки над търсенето, особено през второто тримесечие. Междувременно търсенето в Северна Америка и в повечето страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които са най-големите консуматори на петрол, отчита чувствителен спад още през първото тримесечие на годишна база. Спадът е още по-драматичен през второто тримесечие и особено в САЩ. Според статистиката, страните от ОПЕК драстично увеличават доставките на петрол още през първото тримесечие, като по този начин съвкупното предлагане значително се увеличава и вече видимо надвишава търсенето. Защо тогава цената на петрола се изстреля с близо 50% за тази половин година?

В същото време Мурти и колегите му продължават с бомбастичните си прогнози. През март 2008 г. той пише в доклада си, че цени от 200 долара не са далечно бъдеще. Разбира се такива стряскащи прогнози винаги се поднасят и с дежурните уговорки, които обаче могат да се отнесат за всеки друг период и които губят своята тежест, когато на преден план се изтъкват шокиращите цифри.

Това, което ясно си личи дори и при развитите пазари, е, че когато напрежението като цяло е високо и се струпат няколко негативни фактора, влияещи върху търсенето и предлагането, идва един момент, в който пазарите престават да бъдат рационални и започват да се поддават изключително лесно не психологически атаки, подкрепени с едностранни факти, които създават изкривена представа са реалната ситуация. В такава обстановка ролята и влиянието на трейдърите не просто се увеличава, а се умножава. За петролните трейдъри не беше никак трудно да поведат „хорото“ на безумието, да качат на борда множеството спекуланти и така да тласнат редица изнервени и подплашени инвеститори, вкл. институционални (между които и пенсионни фондове), и компании да купуват на все по-високи цени.

Вижте още