Проблемите на Гърция – изненада или предизвестен факт?

Паниката около случващото се в Гърция връхлетя пазарите внезапно в края на миналата година. От тогава досега се водят интензивни разговори и проверки, за да се установят причините за тежката кризисна ситуация, излязоха и множество данни за манипулация на икономически показатели от страна на южните ни съседи.

Това провокира значителен интерес относно реакцията на пазарите и повдигна въпроса дали наистина ситуацията е толкова изненадваща.

Оказва се, че това, което се случва, далеч не е толкова неочаквано, колкото се смята. Доказателство за това е обща декларация на 155 немски учени-икономисти, които предупреждават, че с оглед покриването на изискванията за членство в еврозоната, страните прибягват до доста „креативни счетоводни практики“.

Изненадващото обаче е друго – че декларацията е написана през далечната вече 1998 година, т.е. преди още еврото да бъде въведено като обща парична единица. Както може и да се очаква, тази декларация е приета едва ли не с насмешка и не е дала нужния резултат – отлагане на въвеждането на еврото.

Ето какво се казва в документа:

"За европейската интеграция няма алтернатива. Единната валута ще бъде част от нея, поне за сърцето на Европа. Въпреки това обаче еврото идва прекалено рано.

Консолидацията на държавните бюджети бележи напредък, но тя не е напреднала достатъчно, особено в големите страни като Италия, Франция и Германия. Самият процес бе стартиран твърде рано и с не особено желание.

Въпреки необичайно ниските нива на лихвените проценти, които намалиха значително разходите по обслужване на дълговете, както и на фона на значително количество примери за креативни счетоводни практики, основните държави не успяха да понижат дефицитите си устойчиво под заложеното ниво от 3 на сто.

Още повече, средното ниво на задлъжнялост на държавите не само не се е понижило от 1991 година насам, а и дори се е увеличило с 15 процентни пункта. Като резултат от това, сега средното ниво на задлъжнялост надхвърля с доста границата от 60 на сто, заложена в Маастрихтския договор.

Това противоречи на духа на договора.

В него се изисква наличието на конвергенция. Той е създаден, за да осигури т.нар. „пакт за стабилност“. Този пакт обаче не може да гарантира бюджетна дисциплина. Заплаха от санкции има едва тогава, когато е нарушена нормата за нивото на бюджетния дефицит.

Документът гласи още, че не се предлага отмяна на въвеждането на еврото, а отлагане за период, който да позволи по-добра конвергенция и по-устойчиви бюджетни показатели. Споменава се още, че към тогавашния момент не е имало възможност да се отстраняват големи проблеми, възникващи на пазара на труда.

Факт е, че документът не е взет насериозно и че еврото е въведено преди постигането на устойчиви икономически показатели. С особена сила това важи за Италия и Испания, както и за по-късно присъединилата се Гърция.

Именно покрай Гърция започна разследването на „креативните счетоводни практики“, тъй като тя попадна във фокуса на вниманието заради проблемите си. Не е изключено обаче съдбата на южните ни съседи да сполети и Испания, Португалия, Италия или някоя друга от членките на еврозоната.

Тогава може да се окаже, че еврозоната наистина е била създадена преждевременно, под натиска на политически мотиви и загърбвайки икономическите фундаменти. Ако наистина се случи така, то най-потърпевши отново ще се окажат страните от Централна и Източна Европа, чиито действия се следят буквално под лупа.

Страни като Полша, България, Естония и други, които търпят сериозни лишения, за да спазват критериите от Маастрихт и да докажат, че могат да бъдат качествени партньори в еврозоната, може да останат само с илюзията за членство в нея.

Най-малкото заради недоволството именно на Германия – страната, която се използва като касичка при отделянето на средства за финансиране на проблемните ситуации и закърпването на дупки не само в еврозоната, а и в Европейския съюз.

Още по темата с проблемите на Гърция: