Световната банка занижи очакванията си за икономическия растеж на България

Световната банка занижава очакванията си за икономическия растеж на България в актуализация на икономическите си прогнози за Европа и Централна Азия.

За настоящата 2021 г. институцията прогнозира, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ни ще се разшири с 2,6% - с 0,7 процентни пункта под предишната прогноза от януари т.г. (3,3%). 

За изминалата 2020 г. Световната банка смята, че спадът ще е по-малък в сравнение с предишните ѝ очаквания – с 4,2% вместо 5,1%. За следващата 2022 г. прогнозата е за 3,3% икономически ръст в сравнение с 3,7%, колкото е заложено в икономическата прогноза от януари т.г. За 2023 г. се очаква забавяне на ускорението и стабилизиране на растежа на ниво от 3,4%.

Очакванията на Световната банка за растежа на България през тази година съвпадат с тези на икономистите на Уникредит, които публикуваха прогнозите си за Централна и Източна Европа днес – 2,6%. Търговската банка обаче е значително по-оптимистична за растежа през 2022 г., като очаква ускоряване до 4,4%, както и постигане на пълна заетост през 2023 г.

Перспективи пред българската икономика

Световната банка очаква също частното потребление в България през кризисната 2020  г. да е нараснало минимално, с 0,2% на годишна база, като ръстът ще се ускори до 2,6% през тази година, до 2,8% през следващата и до 3,1% през 2023 г.

Брутните инвестиции се очаква, че са се свили с 5,1% през миналата година, след което се прогнозира скок с 3,2% за тази година. Ръстът за 2022 г. се очаква да се ускори до 6,3% и през 2023 г. да се забави до 5,6%. Нетните чужди инвестиции обаче се очаква да спаднат и тази година – с 1,7% след понижението от 0,7% през миналата година. Ръст от 2,1% се прогнозира за 2022 г., след което ще последва забавяне на растежа до 1,9% през 2023 г.

След спад от над 11% през 2020 г. за износа на България световната банка очаква силно възстановяване и увеличение от 7,1%, след което забавяне на ръста до съответно 6,4% и 5,8% през 2022 и 2023 г. Подобен ход се предполага да следва и вносът.

Що се отнася до инфлацията, Световната банка очаква през тази година тя да отбележи почти двоен ръст – от 1,7% през 2020 г. до 3,2% през 2021 г. За следващите две години се предвижда слабо ускоряване от по 0,1 процентен пункт годишно – до съответно 3,3% и 3,4% през 2022 и 2023 г.

Икономиката на България беше засегната относително леко от коронакризата. Потреблението не се сви много на фона на субсидиите и добавките към пенсиите, които според доклада са предотвратили по-сериозен спад на доходите.

Бавната ваксинация обаче предполага, че свързаните с пандемията рискове за България ще влияят и през третото тримесечие на тази година. В тази връзка Световната банка препоръчва мерките за подкрепа да се оттеглят обмислено и постепенно и по-разумно да се използват средствата от Европейския съюз (ЕС).

Банката подчертава още, че въпреки силния ръст от 3,6 процента средно за петте предпандемични години, реалното сближаване на българската икономика с ЕС е бавно. Страната остава най-бедната членка на Съюза с БВП на глава от населението на ниво от 53% от средното за блока. Коефициентът на Джини достига 40,8% през 2019 г., което илюстрира ограничено преразпределение и неефективни социални политики.

Конвергенцията може да се ускори само ако производствената разлика с останалата част на ЕС се свие. Потенциалът за растеж на България обаче се подкопава от управлението и институционалните слабости, както се вижда от ниските нива на обществено доверие у институциите, лошото качество на публичните услуги и свития поток на преки чуждестранни инвестиции.

Пандемията разкри недостатъците на редица публични системи, вкл. здравеопазване, образование, социална защита и административни услуги, посочва още Световната банка в доклада си. Недостатъчност на медицинския персонал, нарастващото разделение в образованието по социално-икономически статус, недостатъчни и лошо насочени програми за социално подпомагане и бавна дигитализация на административните услуги са сред предизвикателствата, с които правителството не се справя.

Като друго предизвикателство Световната банка очертава декарбонизацията.