Brexit е идея на отминала ера

Огледайте се по света. Кои са най-големите потенциални заплахи? Стратезите се тревожат за растящия авторитаризъм в Китай, за беззаконието в Русия и за възможността от нови войни в Близкия Изток или на Корейския полуостров. Икономистите подчертават опасността от търговска война. Юристите посочват отхвърлянето на междунаордните договори от администрацията на Доналд Тръмп. Еколозите, както и нарастващ брой избиратели, изтъкват изключителната важност на климатичните промени.

Много малко хора днес могат честно да кажат, че Германия, или движението за по-силна европейска интеграция, са най-голямата заплаха, дори за Великобритания. Тази гледна точка обаче бе разпространена в Обединеното кралство преди 30 години. Всъщност тя положи интелектуалните и емоционалните основи за отхвърлянето на ЕС, чиято кулминация бе гласуването за Brexit през 2016 г., пише Гидеон Рахман за Financial Times.

Обединението на Германия след падането на Берлинската стена през 1989 г., създаването на единната валута и разговорите за политически съюз в Европа бяха дълбок шок за Великобритания под управлението на Консервативната партия в началото на 90-те, събуждайки старите страхове от германската мощ.

Маргарет Тачър, която по това време беше премиер, проведе семинар с видни историци, които разсъждаваха за историческата самоувереност, агресивност и егоцентризъм на Германия. Никълъс Ридли, член на кабинета на Тачър, трябваше да подаде оставка, след като сравни канцлера Хелмут Кол с Адолф Хитлер.

Хората, които оглавиха движението за Brexit – Борис Джонсън, Найджъл Фараж и Майкъл Гоув – тогава навлизаха в публичния живот и бяха оформени от атмосферата на онова време.

Назначен за чуждестранен кореспондент в Брюксел през 1989 г., Джонсън подклаждаше страха на консерваторите от „федерална Европа”. Тридесет години по-късно обаче страховете от империалистична Европа, водена от реваншистка Германия, изглеждат абсурдни. Понастоящем Германия е често критикувана от западните си съюзници за своя пацифизъм. Страната упорито се съпротивлява на исканията на Брюксел и Париж за по-дълбок икономически съюз.

След като страховете от германската агресия бяха захвърлени в учебниците по история, където им е мястото, претенциите на Brexit за релевантност сега се основават на мотото „Глобална Великобритания”. Аргументът е, че ЕС представлява все по-малка част от глобалната икономика. Истинският растеж се случва в Азия и други развиващи се пазари.

Според защитниците на тази теза е логично Великобритания да се откъсне от Европа, за да преследва глобалните възможности. Отново обаче анализът е остарял. Перспективите за „Глобална Великобритания” са базирани на поредица от оптимистични допускания за света, които бяха валидни през 90-те и малко по-късно, но не са приложими днес.