Преговорите за Brexit са най-належащият, но вероятно не най-важният елемент в календара на ЕС за тази година. С най-важно значение е предстоящата конференция за бъдещето на Европа. Тя предлага рядка възможност за ремонт на неработещия двигател в сърцето на съюза. Аз се опасявам обаче, че тази възможност може да бъде пропусната, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.
Това, което ЕС трябва да оправи повече от всичко друго, е разделението между ядрото и периферията. Brexit е най-крайната проява на това разделение, датиращо от 90-те години на миналия век и Договора от Маастрихт.
Въвеждането на единната валута и, по-късно, разширяването на еврозоната, което включи икономически неподготвени страни, очертаха две системни разделителни линии: между север и юг в еврозоната, между изтока и запада като цяло. Има страни в неравностойно положение и по двете оси.
Това е допълнително доказателство, че пътят към ада е постлан с най-добрите проевропейски намерения. Еврото стартира като федералистки проект. То е опасно незавършен такъв. Политиката след Маастрихт остави ЕС в своеобразно чистилище: твърде централизиран за общ пазар и недостатъчно централизиран за паричен съюз.
Държавите от ядрото трябва да приоритизират три области на интеграция: индустриална политика, външна политика и политика на сигурност, както и фискален съюз, достатъчно голям за да стабилизира икономиката. Вероятно е да се направят усилия във всяка от тези посоки, но подобно на общия бюджет на еврозоната те ще изубят инерция. Тогава какво?
Един риск е дезинтеграцията, започнала с Brexit, да продължи. Ако икономиката на Обединеното кралство се справя добре, общественото мнение в някои периферни държави членки може да се обърне срещу членството в ЕС. Ако Великобритания докаже, че животът извън ЕС е устойчив, Brexit ще стане по-малко плашещ. Нека не подценяваме остатъчния гняв в Гърция и Италия по отношение на начина, по който ЕС подходи към техните кризи и наложи строги икономии спрямо роптаещите електорати.
По-голямата опасност е безизходицата. От останалите 27 членки на ЕС осем са извън еврозоната, а страните от ядрото и периферията са склонни да осуетяват взаимните си амбиции. Разделението в зоната на единната валута е една от причините ЕС да не може да използва еврото като инструмент за външна политика, както правят САЩ с долара. То показва и защо на ЕС му е толкова трудно да реши постоянни проблеми като имиграцията, които изискват колективни действия.
Опитът за преодоляване на разделението между ядрото и периферията ще представлява официално признание за Европа на две скорости. Няма как това да се избегне. То би дало на периферията повече суверенитет и по-малко влияние, а на ядрото - повече политически инструменти.


Румънският премиер осъди остро инцидента с потопения кораб край Констанца
19 млади военни лекари положиха началото на офицерския си път
От Дунав се заканиха на Спартак (Варна)
Студент спечели международно отличие с проекта си "Островът. Нова визия за Варна"
DARA е специален гост на детската "Евровизия" в Малта
В най-скоро време може да има платени реклами при AI търсенията в интернет
Заплахите за унищожение отново трябва да станат табу
Угодничеството пред Путин няма да донесе мир на Украйна
Президентът на Blackstone отхвърля опасенията за AI балон заради силното търсене
Британският бюджет трябва да подкрепи натрупания импулс в икономиката
Volvo готви масови съкращения на служители
Brabus направи екстремен пикап с 900 конски сили
Още една китайска марка стъпи в България
Renault продава исторически завод за двигатели
Защо изчезнаха чистачките на фаровете
Тенденции при маникюрите за Хелоуин
Признание: Шарън Стоун отдавна не е правила секс
Украйна иска да премести митническите проверки в ЕС, за да предпази камионите от руски дронове
Сестрата на Матю Пери разкри, че той е искал брак и деца
Кайли Дженър иска брак, Тимъти Шаламе не е готов
преди 6 години Това е така, прав си. Наистина доста често се гледа собствения интерес, не малко пъти това даже значи комисионните при сделка. Точно така стана имотната креза 2008-2009 - с тлъсти комисионни на брокери на имоти.Обаче има и нещо друго. Тези комисионни и собствен интерес не рисуват цялата картинка. Ако не сме обединени и силни всичко ще е много по-зле. И това го знаят добре всички от Брюксел до Лондон и от Италия до Швеция ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Може. Ако администрацията от Брюксел се премести в София или Букорещ, наптимер! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години С изчезването на солидарността в съюза, още по време на финансовата и мигрантските кризи, стана ясно, че отговорът е не. И скоростите ще са и повече.Примерите са много - опропастен Южен поток, но стимулиран Северен, 5G, завода на VW и т.н.Защото се гледа повече личния интерес и комисионите, а не общият. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Има и такъв вариант , Европа го е избрала - това са 27 скорости .А за двете скорости се говореше още след референдума за Брекзит , но за да не разделяме Европа на 2 ще я разделим на 27 . Фаталното забавяне на Брекзит по вина на Европа може да е умишлено и целта да е точна такава . отговор Сигнализирай за неуместен коментар