Преговорите за Brexit са най-належащият, но вероятно не най-важният елемент в календара на ЕС за тази година. С най-важно значение е предстоящата конференция за бъдещето на Европа. Тя предлага рядка възможност за ремонт на неработещия двигател в сърцето на съюза. Аз се опасявам обаче, че тази възможност може да бъде пропусната, пише Волфганг Мюнхау за Financial Times.
Това, което ЕС трябва да оправи повече от всичко друго, е разделението между ядрото и периферията. Brexit е най-крайната проява на това разделение, датиращо от 90-те години на миналия век и Договора от Маастрихт.
Въвеждането на единната валута и, по-късно, разширяването на еврозоната, което включи икономически неподготвени страни, очертаха две системни разделителни линии: между север и юг в еврозоната, между изтока и запада като цяло. Има страни в неравностойно положение и по двете оси.
Това е допълнително доказателство, че пътят към ада е постлан с най-добрите проевропейски намерения. Еврото стартира като федералистки проект. То е опасно незавършен такъв. Политиката след Маастрихт остави ЕС в своеобразно чистилище: твърде централизиран за общ пазар и недостатъчно централизиран за паричен съюз.
Държавите от ядрото трябва да приоритизират три области на интеграция: индустриална политика, външна политика и политика на сигурност, както и фискален съюз, достатъчно голям за да стабилизира икономиката. Вероятно е да се направят усилия във всяка от тези посоки, но подобно на общия бюджет на еврозоната те ще изубят инерция. Тогава какво?
Един риск е дезинтеграцията, започнала с Brexit, да продължи. Ако икономиката на Обединеното кралство се справя добре, общественото мнение в някои периферни държави членки може да се обърне срещу членството в ЕС. Ако Великобритания докаже, че животът извън ЕС е устойчив, Brexit ще стане по-малко плашещ. Нека не подценяваме остатъчния гняв в Гърция и Италия по отношение на начина, по който ЕС подходи към техните кризи и наложи строги икономии спрямо роптаещите електорати.
По-голямата опасност е безизходицата. От останалите 27 членки на ЕС осем са извън еврозоната, а страните от ядрото и периферията са склонни да осуетяват взаимните си амбиции. Разделението в зоната на единната валута е една от причините ЕС да не може да използва еврото като инструмент за външна политика, както правят САЩ с долара. То показва и защо на ЕС му е толкова трудно да реши постоянни проблеми като имиграцията, които изискват колективни действия.
Опитът за преодоляване на разделението между ядрото и периферията ще представлява официално признание за Европа на две скорости. Няма как това да се избегне. То би дало на периферията повече суверенитет и по-малко влияние, а на ядрото - повече политически инструменти.


Спипаха шофьор да кара на два вида наркотик край Варна
Осъждан за грабеж го направи отново! Удари варненец и му взе чанта с пари и документи
34-годишен задигна 2 бона от варненско казино
Среднощна трагедия край Варна! Мъж загина при пътен инцидент в Аксаково
Част от голям варненски квартал остава без вода днес
Warner Bros. смята да отхвърли офертата на Paramount
Петролът поскъпна след американската блокада на танкери край Венецуела
Мислехте, че търсенето на бензин е достигнало пик през 2019 г.? Опитайте пак
BNEF прогнозира забавяне на глобалния растеж на слънчевата енергия за първи път
Преходът към електрически автомобили се разнищва бавно, после изведнъж
Край на евтините коли от Китай – Пекин иска ново споразумение с Европа
10 дизелови седана, които са по-успешни от бензиновите си аналози
Mercedes показа най-бляскавия Unimog в историята
Официално: ЕС се отказва от забраната на ДВГ през 2035
Китайците нямат спиране – ще участват в 24 часа на Льо Ман
До 50 м е видимостта на магистрала "Тракия“ в Старозагорско
Скандали и шутове в пленарна зала между Радостин Василев и Гюнай Далоолу
Саркози продаде за дни над 100 000 от книгата си за затвора
Пеевски с Музей на сглобката в НС: Управлявахме заедно с тях СНИМКИ
МОН след скандала с камери в тоалетни: Срещу директора има сигнали само за учебния процес
преди 5 години Това е така, прав си. Наистина доста често се гледа собствения интерес, не малко пъти това даже значи комисионните при сделка. Точно така стана имотната креза 2008-2009 - с тлъсти комисионни на брокери на имоти.Обаче има и нещо друго. Тези комисионни и собствен интерес не рисуват цялата картинка. Ако не сме обединени и силни всичко ще е много по-зле. И това го знаят добре всички от Брюксел до Лондон и от Италия до Швеция ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Може. Ако администрацията от Брюксел се премести в София или Букорещ, наптимер! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години С изчезването на солидарността в съюза, още по време на финансовата и мигрантските кризи, стана ясно, че отговорът е не. И скоростите ще са и повече.Примерите са много - опропастен Южен поток, но стимулиран Северен, 5G, завода на VW и т.н.Защото се гледа повече личния интерес и комисионите, а не общият. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Има и такъв вариант , Европа го е избрала - това са 27 скорости .А за двете скорости се говореше още след референдума за Брекзит , но за да не разделяме Европа на 2 ще я разделим на 27 . Фаталното забавяне на Брекзит по вина на Европа може да е умишлено и целта да е точна такава . отговор Сигнализирай за неуместен коментар