Настоящото десетилетие е решаващо в икономически план за Великобритания

2020-те ще определят дали имаме шанс да предотвратим необратими щети за климата, но за Великобритания има и други големи предизвикателства, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Нейният отговор ще определи какво ще се случи с благосъстоянието на населението й. Бруталните показания на Доминик Къмингс (главният съветник на премиера Борис Джонсън – бел. прев.) наскоро предполагат, че лидерските способности на страната са много съмнителни.

Resolution Foundation и Центърът за икономически резултати на London School of Economics, току-що, похвално, стартираха важно разглеждане на решаващото десетилетие за Великобритания в едноименен доклад. То е решаващо, тъй като страната трябва да се справи с възстановяването от Covid-19, последиците от Brexit, продължаващата технологична революция и прехода към нулеви нетни емисии на парникови газове. Освен това тя го прави от изходна позиция със стагнираща производителност, високо неравенство, бързо застаряване и висок дълг.

Само лекомислен човек би предположил, че това със сигурност ще се получи. Не забравяйте: през 1987 г. италианците празнуваха il sorpasso, годината, когато техните номинални доходи на човек надминаха тези в Обединеното кралство. Но днес, след две десетилетия на стагниращи реални доходи, Италия е доста назад. Разликата с Германия се разшири. Но през последното десетилетие производителността във Великобритания също стагнира. Ако това не се промени, западащото икономически Обединено кралство ще загуби не само престиж, но и способността да осигурява повишаващ се жизнен стандарт на своите граждани.

Докладът описва в отрезвяващи подробности предизвикателствата и наследството. По отношение на последиците от Covid-19, например, вероятно е настъпил перманентен шок за търговията по главните улици, особено важен източник на работни места за жените. Относно Brexit, въздействието върху търговията със страните от ЕС вече е видимо, като няма голям шанс търговията с останалия свят скоро (ако изобщо) да компенсира тези загуби. По отношение на технологиите трябва да приемем големи и продължаващи промени в структурата на заетостта и конкурентния натиск, като много фирми ще изчезнат. Относно прехода към нетни нулеви въглеродни емисии страната трябва да направи огромни инвестиции доста преди да станат очевидни евентуалните печалби от по-ниските оперативни разходи.

На следващо място е мрачното наследство. Ниският темп на растеж на производителността отразява, наред с други неща, слабите инвестиции и бавното усвояване на новите технологии. Докладът отбелязва, че „през 2017 г. Великобритания имаше инсталирани само 71 робота на 10 000 промишлени работници, в сравнение с 309 в Германия и 631 в Южна Корея“. Главно в резултат на бавния ръст на производителността ръстът на реалните доходи на домакинствата е спаднал от 22% през 2000-те до едва 9% през 2010-те. Неравенството пък се покачи през 80-те години и така и не намаля. В резултат на това „коефициент на Джини (мярка за неравенството) е по-висок от всички страни в ЕС с изключение на България и е вторият по големина в Г-7“. Обединеното кралство също така има изключително големи регионални неравенства в производителността, което оставя доста по-малко неравното регионално разпределение на доходите на домакинствата в зависимост от трансферите от Лондон, чиято най-конкурентна индустрия, услугите, беше жертвана с радост пред олтара на Брекзит.

Предвид всичко това, повърхностният оптимизън на премиера е лукс, който страната просто не може да си позволи. Вместо това е необходимо „безмилостното казване на истината“, препоръчано навремето от Кейнс на зараждащия се тогава МВФ. Както се посочва в доклада, Обединеното кралство има някои важни активи, по-специално езикът, първокласните университети, силната научна база и до голяма степен некорумпираната политика. Правителството също така вече разработи „план за растеж“, който има някои добре дошли елементи, включително малко по-високи публични инвестиции, план за учене през целия живот, фокус върху иновациите и науката, и някои цели пред декарбонизацията.

Не се отчита обаче  цената на Брекзит или пречките пред по-широко разпространение на просперитета. Няма сигурност, че необходимите пари ще бъдат похарчени за квалификация. В плана за декарбонизация също има големи пропуски. Вероятно най-важното, вместо идеи за това как да се повишат частните инвестиции, финансовият министър (Риши Сунак – бел. прев.) възнамерява, след кратък период на щедри облекчения за инвестиции, да повиши значително корпоративния данък. Това ще намали и без това ниските инвестиции.

Когато погледнем назад към Covid-19, виждаме гаф след гаф, частично изкупени чрез проблясък на вдъхновение: програмата за ваксинация. Но едно вдъхновение няма да осигури развитието на икономиката в толкова трудни обстоятелства. За това са необходими далновидни политики и мобилизиране на ресурси от компетентна политическа и административна машина, подкрепяща един динамичен частен сектор. Нужни са политика, а не жестове, и признаване на реалността, а не лозунги. Възможно ли е това във Великобритания? Може би. Вероятно ли е? Не.