Над 40% от българите биха платили за държавно саниране

Над 40% от българите имат нагласата да платят определен процент от санирането сами. Това показват резултатите от проучване на "Екзакта рисърч груп" за политиките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) сред 1500 българи в 98 населени места.

На въпрос "Какъв процент от мерките за енергийна ефективност на жилището си бихте могли да платите сами, ако държавата не ги поема" 19,9% казват, че могат да финансират до 25% от разходите, 9,9% могат да заделят между 26 и 50%, а други 1,5% - между 51 и 99 на сто. 8,9% са готови да поемат инвестицията изцяло, а 0,4% - на база дела си в собствеността на блока, посочва се в съобщението на регионалното министерство.

В реално изражение – 13,5% от хората заявяват, че могат да заделят до 500 лв., 7,5% - между 501 и 1000 лв., 8,3 на сто - между 1001 и 2000 лв., за изпълнение на мерки за енергийна ефективност в жилищата им. Отново е голяма групата на тези, които не могат да посочат конкретна сума и смятат, че разходите за саниране не са по джоба им. Такива са 56,3% от участниците в проучването. 

Данните от анкетата показват още, че в многофамилните жилища за поддръжка на сградите се събират предимно минимални месечни вноски от собствениците. Такъв е вариантът при 35,3 на сто от участниците в изследването, като най-масовата месечна вноска е в размер на 5 лв. за член от домакинство. Други 33,5% посочват, че при нужда от ремонти се събират допълнителни средства, а в сградите на 11,9% е създаден специален фонд за поддръжка на общите части.

Към 4 април 2018 г. по Националната програма за енергийна ефективност са въведени в експлоатация 1129 санирани сгради, а в процес на строителство са 439, показват данните на МРРБ. Според действащите правила стойността на цялата инвестиция се поема от държавата. Обмисля се обаче на следващ етап от програмата хората да участват във финансирането с определен процент предвид определения в законодателството ангажимент за собствениците да поддържат имуществото си в добро техническо състояние за тях и за околните.

Вчера правителството прие доклад за изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради през 2017 г. Данните от него показват, че през миналата година, след обновяване по програмата, в експлоатация са въведени общо 49 699 жилища в 769 многофамилни жилищни сгради.

Към 31 декември 2017 г. са стартирали дейности по 98,5% от всички 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране по програмата. Предвижда се през 2018 г. да бъдат обновени още 51 010 жилища в общо 712 сгради, от което се очаква да се възползват 109 хил. души. Последните одобрени за реновиране сгради се очаква да бъдат завършени в края на 2019 г.