Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Централна и Източна Европа

Бъдещето на пътуванията е персонално и държавите от ЦИЕ трябва да се подготвят

Универсалният подход към пътуването вече не е печеливш, както и туристическите услуги, основани на ниски цени

Бъдещето на пътуванията е персонално и държавите от ЦИЕ трябва да се подготвят

Снимка: архив Ройтерс

Пътуването се превръща във все по-персонално преживяване. Държави, региони и градове, които навлязат в тази ниша, а избягат от масовия туризъм, ще спечелят.

Туристическият сектор в Централна и Източна Европа се разви в последните десетилетия като ключов двигател на някои от икономиките от региона, пише онлайн изданието Emerging Europe. В Албания, България, Хърватия и Черна гора пътуванията и туризмът представляват около една пета от БВП, поне преди пандемията. Секторът предлага работа на милиони хора в региона и представлява огромен, неизползван резервоар от потенциал, който в най-добрия случай се пренебрегва, а в най-лошия – напълно се игнорира.

Както демонстрира обаче една от най-големите икономики в региона - Румъния, притежаването на атракциите, които трябва да се харесат на посетителите (било то плажове, планини, природни чудеса, исторически градове, ски курорти – или всички тези неща), не гарантира, че чуждестранните туристи ще дойдат.

Още по темата

Според Световната туристическа организация на ООН (UNWTO) броят на пристигналите чуждестранни туристи в Румъния през 2019 г. е само 2,7 млн. души, което е доста под тези, посетили България (9,3 млн. души). Докато туризмът представлява повече от 11% от външния износ на България, за Румъния цифрата е само 4%.

Румъния не е единствената страна в региона, която явно се представя под потенциала си. Латвия е привлякла само 1,9 млн. чуждестранни туристи през 2019 г., докато в Литва са 2,9 млн., а в Естония – 3,3 млн.

Липсата на последователна и добре канализирана стратегия за насърчаване на туризма е част от проблема. Това обаче не обяснява напълно несъответствията между съседи с иначе подобен потенциал. Намирането на правилната ниша също е ключов фактор и точно тук някои държави се провалят почти изцяло.

Мнозина се хванаха за цената. Както беше случаят с много други сектори, като производството, в продължение на десетилетия Централна и Източна Европа предлагаше оферти на по-ниски цени на чуждестранни посетители, които с удоволствие се отказваха от някои луксове и удобства, за да си осигурят евтина почивка. Именно този подход формира гръбнака на туризма в региона преди 1989 г.

Още по темата
И докато огромната разлика в цените между Изтока и Запада продължи доста след падането на комунизма, тя не може да продължава вечно. Поради това страните от региона са изправени пред проблем: как да продължат да бъдат привлекателни за летовниците, ако тяхната ключова точка за продажба я няма?

Някои, като Черна гора, изцяло се ребрандираха, за да станат ексклузивни, луксозни дестинации, предпочитани както от демонстративно богатите, така и от дискретно богатите. Други страни, като България, предпочетоха да се опитат да поддържат цените възможно най-ниски, като се конкурират с други дестинации за масов туризъм като Испания. Страната допусна и същите грешки като Испания: прекомерното застрояване порази обширни части от българското Черноморие, както и някои от планинските курорти, в частност Банско.

Въпреки че и двата подхода имат своите недостатъци, и двата са – с някои уговорки, успешни. Нишата на Черна гора изглежда сигурна, а българският туризъм – макар и засегнат от последиците от пандемията, става все по-силен.

Има и страни, които почти нямаха туристическа индустрия преди 1989 г., като Албания, която прие 5,9 млн. чуждестранни туристи през 2019 г., според UNWTO, или Грузия (5,1 млн.). Какво прави тези страни успешни, докато другите около тях им дишат прахта?

В началото на XXI век търсенето на най-изгодно настаняване се промени, все повече туристи започнаха да търсят най-добрите хотели, най-добрите места за хранене, най-изисканите нощни клубове. По-голямата част от региона по това време сама по себе си беше готова да приеме такива посетители.

Още по темата

Бумът в хотелското строителство през първата половина на първото десетилетие от този век, когато най-големите (и най-луксозните) хотелски вериги отвориха грандиозни обекти в региона, е доказателство за това.

Внезапната наличност на абсурдно евтини полети в цяла Европа в последните две десетилетия също доведе до бум в пътуванията, този път на кратките градски почивки - сектор, който досега в региона беше запазена територия само на няколко централноевропейски града, като Будапеща, Краков и Прага. Изведнъж хора от цяла Европа можеха да летят до Лвов, Сараево, Тирана и дори Тбилиси само за няколко евро.

Някои градове бяха по-подготвени от други за това, а в страните, които бяха насочени към по-дълги – предимно плажни, ваканции, броят на посетителите спадна, тъй като пътниците предприемаха повече, но по-кратки пътувания.

Сега, след Covid-19, страните от региона трябва да се подготвят за нова промяна: връщане към по-дълги, индивидуални почивки. Наблюдение на птици в делтата на Дунав в Румъния, ски в Кавказ, разходка с яхти около хилядите острови на Хърватия – вариантите са много.

Универсалният подход към пътуването вече не е печеливш и страните, регионите и градовете, които са изградили своите туристически сектори върху подобна стратегия, могат да се окажат в затруднение. Бъдещето на туризма е устойчиво и лично. Инвестициите в сектора – независимо дали е публичен, или частен, ще трябва да вземат това предвид.

По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Централна и Източна Европа
Защо Европа започва да се замисля какво ще стане, ако Украйна наистина победи?