Европа се готви за битка в защита на личните си данни

Пицариите се нуждаят от адреса ви, за да ви доставят пица. Приложенията за съобщения се нуждаят от селфито ви, ако искате да го изпратите на приятелите си. Но дали интернет гиганти като Facebook и Google се нуждаят от списък със сайтовете, които наскоро сте посетили?

Задава се битка за това каква информация подобни компании могат да изискат от вас. И тя ще стигне назад до въпроса какво те всъщност наистина трябва да знаят за потребителите си – дебат, който може да завърши в съда. Той също така има потенциала да отслаби или новия европейски закон за защита на личните данни, или бизнес модела на зависещи от реклами гиганти като Facebook и Google, посочва Wall Street Jourmal в свой материал.

Новият закон на ЕС за защита на личните данни, който влиза в сила на 25 май, забранява на компаниите да принуждават свои потребители да споделят лична информация като условие за употреба на техните услуги. Означава ли това, че можем просто да кажем „Не, благодаря“ на събирането на данни и все пак да продължим да използваме Facebook? Не точно.

Съществуват много изключения, с които компаниите все пак могат да събират данни, като например когато информацията е необходима за сключване на договор. Това създава условията за битка в Европа що се отнася до това какво наистина е необходимо и кога съгласието на потребителя е дадено „свободно“, посочват регулатори и адвокати за защита на личните данни. 

Facebook посочва, че данните, които събира, са необходими, за да изпълни договора си с потребителите за предоставяне на „персонализирано изживяване“. Според компанията тя предлага редица варианти за контрол на използваните данни, но тъй като дейността ѝ е свързана с информация, се нуждае от данните на своите потребители, за да функционира.

„Няма смисъл да си купите кола и след това да кажете, че я искате без гуми“, посочва Стивън Дедмен, заместник-ръководител на звеното за лични данни на Facebook.

Няки регулатори, включително този в Ирландия – където се намира европейската централа на Facebook, посочват, че разглеждат решението на компании да се осланят на договорнта необходимост, за да оправдаят събирането или обработването на лични данни в рамките на GDPR, както е известен новият европейски закон.

„Какво наистина е необходимо за изпълнението на договор между потребител и Facebook?“, пита Йоханес Каспер, който отговаря за надзора на личните данни за германския град Хамбург. Според него това е един от ключовите въпроси, които ще трябва да получат отговор в рамките на GDPR.

Google от своя страна публикува в петък своята нова политика за личните данни, която очертава правилата за това как компанията събира информация за потребителите си, включително данни от други приложения и сайтове, които използват услугите ѝ. Компанията също така добавя нови методи за контрол, като възможността да се блокират реклами, които преследват потребителите из различни сайтове, като също така е реорганизирала и вече съществуващи възможности като изключването на персонализираните реклами, но въпреки това остава невъзможно пълното разделяне с рекламите.

В рамките на новата политика Google оправдава събирането на данни с друго основание, наречено „законен интерес“. Компаниите, използващи това оправдание, също е много вероятно да привлекат погледа на властите. В петък Google заяви, че работи по прилагането на GDPR вече 18 месеца, допълвайки, че ще продължи да подобрява програмата си за защита на личните данни.

Обществени рупи планират да повдигнат въпроса веднага щом GDPR влезе в сила. Новият закон дава на потребителите възможността да подават колективни оплаквания, наподобяващи съдебни дела, пред регулаторите или националните съдилища. Френската организация за защита на личните данни онлайн La Quadrature du Net заяви, че подготвя серия от жалби срещу големи технологични компании по въпроса за това дали съгласието на потребителите се предоставя свободно. Друга подобна организация - Noyb, основана от активиста Макс Шремс, събира пари с единствената цел да улесни подаването на жалби в рамките на новото законодателство.

„Ще има много, много ситуации, при които някой ще каже „Съгласието ми не е дадено свободно“, а доставчикът на услуги ще отговори „Но вие се съгласихте с правилата и условията“, посочва Едуардо Устаран, адвокат по защита на личните данни от фирма Hogan Lovells. „Всички тези законови концепции ще бъдат анализирани „до край“ през идните години“, категоричен е той.