Големите въпроси пред Меркел

Редица проблеми стоят пред германския канцлер Ангела Меркел, посочват чуждестранни медии.

Близо половината германци искат Ангела Меркел да подаде оставка, показва проучване на U-Gov, цитирано от британския Telegraph. Германската канцлерка е подложена на засилен натиск заради начина, по който подходи към бежанския проблем, пише БТА.

43 на сто от германците искат тя да напусне поста, а само 42 на сто искат да остане. Дори сред привържениците на нейната консервативна коалиция 27% подкрепят оставката ѝ. Меркел е във все по-несигурна позиция, докато води вътрешни борби с баварските си коалиционни партньори, които искат налагане на граничен контрол, но според нея той ще застраши Шенгенската зона за свободно движение.

Утре Меркел ще присъства на извънредна среща в Брюксел, в опит да намери европейско решение на миграционната криза, извадила на показ дълбоките разделения в Европейския съюз (ЕС), отбелязва Telegraph, според който не се очаква на срещата да се стигне до пробив.

Евентуално разпадане на коалиционното правителство на Ангела Меркел би имало ужасяващи последствия за цяла Европа и ще спре реформите на еврозоната, подчертава британският в. Express.

"Партньорите на Германия, особено френският президент Еманюел Макрон, чакаха в продължение на месеци да имат стабилен партньор в Берлин, с когото да работят по еврозоната и други реформи", припомня Леополд Траугот, политически анализатор в центъра за анализи Open Europe. "Нова вътрешнополитическа криза в Германия ще спре програмата за европейски реформи", предупреждава той, но отбелязва, че засега Меркел и вътрешният й министър Хорст Зеехофер, лидер на Християнсоциалния съюз (ХСС), са успели поне да отложат конфликта, за да има тя време да намери европейско решение.

Ако обаче канцлерът не успее да постигне европейско споразумение, било на срещата на върха на ЕС или чрез двустранни преговори, натискът върху нея отново ще се засили, прогнозира анализаторът. Той посочва, че е малко вероятно това да доведе до разпадане на коалиционното правителство в Берлин. Ако ХСС се оттегли, тя може да потърси подкрепата на Зелената партия.

Политическият анализатор Иван Кръстев е сравнявал миграционната криза от 2015 г. със срива на "Леман брадърс", отбелязва в New York Times. Според него това е определящ момент, в който съществуващият консенсус се разпадна, помагайки за появата на националистически популизъм и разделение между страните от Централна и Западна Европа.

Миграцията беше ключов проблем в изборите във Франция, Австрия, Италия и Германия. Решението на Меркел да отвори границите на Германия за мигрантите през 2015 г. доведе до политическа ответна реакция и я постави в уязвимо положение пред амбициите на Зеехофер, който е важен участник в нейната коалиция.

Броят на бежанците е спаднал значително, но дългата криза все още поставя под заплаха едно от най-големите постижения на ЕС - шенгенското пространство за свободно движение.

Някои страни създадоха извънредни гранични пунктове в шенгенската зона, за да спрат неконтролирания поток от мигранти и потенциални терористи. Желанието на Зеехофер да попречи на регистрирани в други страни мигранти да влизат в Германия би означавало на практика създаване на гранични пунктове с Австрия, чието сегашно правителство също е против неконтролираната миграция. Това обаче би предизвикало недоволството както на Виена, така и на Рим, защото много от тях са били регистрирани за пръв път на италианска територия, подчертава New York Times.