След България и Хърватия към еврозоната сега се насочва и Румъния

След като България и Хърватия вече заявиха желанието си за присъединяване към еврозоната, Румъния също поема по този път. Миналата седмица тя обяви, че до края на годината ще представи стратегията си за членство в единния съюз, връщайки се към идеята, която отложи през 2015 г. Тази стъпка може да помогне на балканските страни да останат близо до ключовото ядро на Европейския съюз в момент, в който възникват все повече въпроси за бъдещото разпределение на важните фондове за развитие, коментира Bloomberg.

“След Brexit да си извън еврозоната може да означава да си откъснат“, коментира по телефона Юрай Котиан, базиран във Виена икономист в Erste Group Bank. „Ако разгледате подготвения бюджет на ЕС, ще видите, че той има много по-голям фокус върху еврозоната. Европейската комисия иска да се създаде този инструмент за конвергенция за присъединяване към еврозоната, затова страните трябва да се възползват от него“.

Плановете на трите страни контрастират с по-богатите части от бившия комунистически изток на континента. Докато Словения, Словакия и прибалтийските страни – Естония, Латвия и Литва, използват еврото, Полша, Чехия и Унгария нямат твърди планове да се присъединят към това. Опитът на Гърция за това какво може да се случи, когато независимата парична политика капитулира, не помогна за това. Но за най-малко влиятелните страни членки на ЕС, коментира Bloomberg, фондовете за развитие може да са нужни още дълги години, докато те търсят начини да преодолеят огромната разлика в благосъстоянието.

Подготовката на България е най-напреднала. Изданието припомня, че българският лев е обвързан с еврото, а София иска да се присъедини към механизма за валутните курсове, който предшества членството, още това лято. Хърватия планира да премине към единната валута след пет до седем години, а Румъния тепърва трябва да представи новата си целева дата.

Румъния иска да достигне ниво от 70% от средния брутен вътрешен продукт на глава на населението за региона до 2020 г. спрямо 60% в момента, сочи последната програма за конвергенция, одобрена в четвъртък. „Определянето на конкретна дата за приемане на еврото изисква първо задълбочен анализ, особено на реалната структурна и институционална конвергенция“, заяви правителството.

Как ще бъдат приети опитите им засега не е ясно. Макар че България изпълнява критериите за членство и получи подкрепата на германските и френските лидери, Европейската централна банка не е толкова заинтересована от това след серията финансови скандали в Източна Европа. Икономиките на Хърватия и Румъния обаче са по-слаби.

Срещата за бъдещето на ЕС, която ще се проведе следващата пролет в Румъния, може да хвърли известна светлина върху перспективите на трите страни, завършва изданието.