Турция е загубила над 1/3 от милиардерите си заради валутната криза

Валутната криза в Турция се е отразила негативно върху най-богатите хора в страната.

Турската лира достигна рекордно дъно на 13 август, като загуби близо 21% от стойността си спрямо долара само за пет дни. По-слабата лира е оставила 13 от 35-та турски милиардери, наблюдавани от Forbes, извън индекса на списанието към вторник сутринта.

Откакто Forbes публикува списъка си с милиардерите през 2018 г. в началото на март, 35-та турски магнати са загубили най-малко 23 млрд. долара от колективното си нетно богатство, главно заради срива на лирата. От началото на годината до 13 август тя е загубила 45% от стойността си спрямо долара.

Сред 13-та магнати, които вече не са милиардери, са имотният магнат Али Агаоглу, известен като „турския Тръмп", и Мустафа Латиф Топбас, един от приятелите на президента Реджеп Тайип Ердоган и собственик на BIM, най-голямата верига магазини за евтини стоки в страната. Агаоглу и Топбас са загубили по 540 млн. долара от началото на март, сочат изчисленията на Forbes.

Севим Арсел, която преди време беше най-богатата жена в Турция и дължи състоянието си на най-големия конгломерат в страната Koc Holding, е „обедняла“ с 1,4 млрд. долара.

Най-богатият човек в Турция Мурат Юлкер, който контролира 320 марки за хранителни стоки, включително глобалната шоколадова компания Godiva чрез Yildiz Holding, е загубил близо 1,4 млрд. долара от март насам, което го нарежда на трето място сред турските милиардери с най-голям спад на нетното богатство през 2018 г. Неговото състояние възлиза на 3,4 млрд. долара към вторник.

Спадът на турската лира не е изненада за хората, които следят икономиката на страната. От 2012 г. курсът на лирата спрямо американския долар намаля драстично.

Настоящите политически събития задълбочиха спада. В последно време американско-турските отношения се влошиха, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган отказа да освободи американския пастор Андрю Брънсън. Той е обвинен от турското правителство във връзки с терористични организации, включително една, за която се твърди, че е ръководена от живеещия в САЩ американски духовник Фехтуллах Гюлен. Брънсън отрича обвиненията.

Турското правителство обвинява Гюлен, че стои зад неуспешния опит за преврат през 2016 г., който доведе до почти двегодишно извънредно положение в страната. Гюлен също отрича обвиненията.

На 12 август администрацията на Тръмп наложи санкции на двама турски ръководители, като се позова на злоупотреби с човешки права. Големият удар обаче дойде миналия петък, когато Тръмп обяви мита върху турската стомана и алуминий, което тласна лирата към спад. Тя постигна ръст от 5% във вторник, вероятно слагайки край на спада засега.

Ердоган обвинява за настоящата криза чуждестранните правителства и твърди, че САЩ, че са нанесли удар с нож в гърба на съюзник. „Не забравяйте, че ако те имат техните долари, ние имаме нашия народ, нашия бог, нашия Аллах“, каза турският президент пред свои привърженици миналата седмица.

„Според мен на този етап изходът от кризата е смекчаване на бойната реторика“, казва Мусереф Йетим, доцент по международни отношения в Нюйоркския университет. „В дългосрочен план важен за икономическото представяне на страните е технологичният напредък. Ако Турция наистина иска устойчиво икономическо развитие, не може да обръща гръб на Запада“, допълва тя.

Турските милиардери може да са публичното лице на страната, но сриващата се лира засяга потенциално всички 80 млн. турски граждани, които са уязвими към инфлацията. През юли тя достигна 16%, така че дори турските граждани, които не боравят ежедневно с чужда валута, ще изпитат затруднения, тъй като животът в страната ще става все по-скъп, отбелязва Forbes.

Всичко по темата четете тук.