Съкратените субсидии за земеделие след 2020 г. разгневиха фермерите

Намерението на Европейската комисия (ЕК) да намали бюджета за Общата селскостопанска политика за периода след 2020 г. с 5% се оказа неприемливо за две български фермерски организации – Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) и Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Това стана ясно на Четвъртата годишна европейска конференция за финансовите инструменти за земеделие и развитие на селските райони в ЕС, която започна вчера и продължава днес в София.

Сегашният проект за промени в ОСП ще предизвика „тежка криза в сектора“, заяви председателят на АЗПБ Венцислав Върбанов.

„Трябва сериозно да бъде оценен рискът от изпадане в неконкурентна позиция и дестабилизация на европейските производители и преработватели“, предупреди той. По думите му в бъдеще се очаква увеличаване на изискванията за околна среда, климат, хуманно отношение към животните, а пазарът на Европейския съюз (ЕС) се отваря с подписаните търговски споразумения с трети страни.

„Предложеното намаление на разходите за ОСП с 5% в реално измерение ще е много по-голямо и за двата стълба на политиката*“, каза председателят на АЗПБ.

Намалението според него няма да позволи на сектора да се справи с новите предизвикателства: нестабилност на цени и пазари, климатични промени и екстремни метеорологични прояви, болести, нови амбициозни цели за околна среда, търговска либерализация, демографски проблеми, растящи очаквания на потребителите.

За нашата общност е неприемливо намалението на бюджета след 2020 година, каза Венцислав Върбанов.

Мариела Йорданова от НАЗ посочи, че зърнопроизводителите в България изстават спрямо средните добиви в ЕС и са под пазарен натиск от Изток (заради конкуренцията със страните производителки на зърно от Черноморския регион – бел. р.).

„Липсват ни застрахователни продукти за климатични и фитосанитарни рискове. За нас модернизацията и подновяването на материалните активи е продължаващ процес, а Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е най-променяният закон“.

Тя изтъкна, че таванът за директните плащания ще се отрази негативно на зърнопроизводството, ще намалеят площите и продукцията, ще се провокира раздробяване на стопанствата.

„В последните 10 години световното зърнопроизводство е нараснало 1,5 пъти,  а в Русия, Украйна и Казахстан 3,5 пъти“, заяви Мариела Йорданова.

Намаляването на бюджета на ЕС за земеделие през следващия период би могло да се балансира с разкриване на нови финансови инструменти, заяви пред участниците в конференцията еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган, цитиран от пресцентъра на агроминистерството. 

Готовност за сътрудничество заявиха вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Андрю Макдауъл и изпълнителният директор на Европейския инвестиционен фонд Пиер Луиджи Жилбер.

Андрю Макдауъл изтъкна, че земеделието създава над 40 млн. работни места в ЕС и обработва повече от половината от територията на Общността. Секторът има положителен баланс при износа от 2010 година насам. Същевременно е изправен пред още много предизвикателства – колебливи цени, рискове, свързани с природни бедствия, промените в климата, каза той.

Значението на финансовите инструменти ще продължава да нараства в новата ОСП, заяви министърът на земеделието Румен Порожанов.

„Темите, свързани с бюджета, не трябва да подронват досегашните успехи на ОСП. Трябва да се поддържа устойчивостта на ОСП в селските райони“, каза Пека Песонен, генерален секретар на най-голямата фермерска организация в Европа Copa-Cogeca. Организацията по думите му не може да приеме „някои намаления на бюджета“.

„Финансовите инструменти може да се окажат финансов лост и едно от решенията, с които държавите членки да повишат растежа в сектора. Те трябва да бъдат допълнително средство, не да заместват субсидиите, а да работят заедно с тях“, беше категоричен той.

*Първи стълб на ОСП са директните плащания за всеки хектар обработваеми земи, а втори стълб – Програмите за развитие на селските райони (ПРСР).