"Огнената гибел" на китайската космическа станция "Тянгун-1", изгоряла над южната част на Тихия океан след навлизането си в земната атмосфера, няма да забави страната по пътя към превръщането й във водеща космическа сила наред със САЩ и Русия. По този повод AFP предлага поглед към амбициозната космическа програма на Китай, стартирала преди повече от 60 години и насочена днес към Луната и Марс, в която страната инвестира милиарди долари.
Призивът на Мао
През 1957 г. СССР извежда в околоземна орбита първия сътворен от човешка ръка сателит - "Спутник". Отговорът на Китай не закъснява - основателят на Китайската народна република Мао Цзедун отправя призив към народа, гласящ "Ние също ще си произведем спътници".
Първият етап е завършен през 1970 г., когато Китай извежда в нискоземна орбита с ракета-носител "Чанчжън" ("Великият поход") първия си спътник.
Десетилетия по-късно - през 2003 г., в космоса полита първият китайски астронавт - Ян Ливей, който за 21 часа прави 14 обиколки около Земята.
С този полет Китай става едва третата страна след СССР и САЩ, изпратила човек в космоса със собствени средства. От тогава страната периодично осъществява пилотирани мисии.
"Нефритен заек" на Луната
През септември 2011 г. Китай извежда в орбита модула "Тянгун-1" ("Небесен дворец-1").
Две години по-късно вторият китайски астронавт и първата китайка в космоса - Ван Япин, изнася лекция по физика от станцията "Тянгун -1" в рамките на мисията "Шънчжоу-10".
През декември 2013 г. Китай осъществява успешно кацане на естествения спътник на Земята с лунохода "Юйту" ("Нефритен заек").
През 2016 г. страната успешно извежда в орбита космическия лабораторен модул "Тянгун-2" - усъвършенствана версия на "Тянгун-1". Двета модула са считани за прототипи на бъдещата китайска орбитална станция, планирана за 2022 г.
Цел Марс
Китай не крие амбициите си да разполага със собствена космическа станция по подобие на "Мир" и МКС (Международна космическа станция).
В началото на март тази година бяха оповестени плановете на Пекин за изграждане на китайска база на Луната. Първоначална базата ще бъде контролирана от роботи с изкуствен интелект, след което се очаква да приема хора.
През лятото на 2017 г. Китай претърпя рядък провал в амбициозната си космическа програма, след като не успя да изведе телекомуникационен спътник в орбита с ракета-носител "Чанчжън-5". Заради неуспеха беше отложено изстрелването на сондата "Чанъе-5", която трябваше да върне проби от естествения спътник на Земята, както и на сондата "Чанъе-4", чиято цел е да кацне на обратната страна на Луната.
Другата амбициозна цел на Китай е да изведе космически апарат в орбита около Марс през 2020 г., преди да изпрати на Червената планета управлявана от разстояние сонда.
/БТА/


Полша намали наполовина жертвите на пътя за 5 години, докато България гони рекорди по смърт в ЕС
Доктор предупреждава: Жегата натоварва сърцето!
Може ли недоволството в Русия да прерасне в революция?
Скритата цена на изкуствения интелект: центровете за данни изразходват много повече вода, отколкото показват отчетите
Българската икономика запазва растежа си, но бюджетът и инфлацията остават основни рискове
Унгария внася конституционен законопроект за отстраняване на президента
Жадната за енергия Азия вече извлича поуки от кризата в Иран
Lindt се насочва към най-слабото си тримесечие от 17 години
Напрежението в Ормуз пренасочва вниманието към пролива Малака
Спадът на инфлацията раздели ЕЦБ за следващото решение по лихвите
Toyota и Kawasaki форсират развитието на водородни системи
От първоаприлска шега до реалност - BMW M2 Dakar от Дубай
Електрическите коли в ЕС могат да заменят 190 млн барела петрол годишно
Chery заменя целия автомобил, ако батерията се запали
11 коли с най-голям потенциал да се превърнат в класики
Мондиал 26: С 3 гола за едно полувреме Мароко изхвърли Канада
Песков: Зеленски може да дойде в Москва за среща с Путин
Голям пожар на Халкидики, евакуират туристи
Костадинов: При Румен Радев думите и делата се разминават