44% от българите одобряват работата на кабинета в края на европредседателството

Доверието в правителството в края на българското европредседателство е стабилно, показват резултатите от проведена анонимна анкета от "Барометър България" сред 846 пълнолетни български граждани в телефонно интервю в периода 20-25 юни.

През юни, в края на шестмесечното председателство на Съвета на ЕС, одобрението в работата на българското правителство е стабилно и бележи лек ръст в сравнение с началото, когато България пое европредседателството. 44% одобряват работата на кабинета, спрямо 43 на сто през февруари. 

Устойчивият ръст на икономиката в последната година, отразяващ се и в ръст на заплатите, както и практически нулевата безработици в цели сектори на икономиката очевидно се мултиплицират и като доверие към управляващите, коментират социолозите. 

Работата на премиера Бойко Борисов се одобрява от 37 на сто сега, а за сравнение в началото на европредседателството 35% са заявили одобрение. И при заместниците на премиера се наблюдава лек ръст в одобрението. Работата на вицепремиера Екатерина Захариева е одобрявана от 23 на сто в края на юни (през февруари одобрението е било 22%), като това е и оценка като цяло за външнополитическата активност на кабинета по време на председателството ни, отбелязват от "Барометър България". 

Според тях активната позиция на вицепремиера Валери Симеонов по различни теми, която често предизвиква противоречиви първоначални реакции, в крайна сметка има положителен резултат върху рейтинга му - работата му се одобрява от 15%, спрямо 13% през февруари. 

Вицепремиерът Красимир Каракачанов също отбелязва повишение в одобрението с последователната си политика и усилията си за модернизиране на армията - в края на юни той получава одобрението на 35% (през февруари одобрението за него е било 34 на сто). 

Вицепремиерът Томислав Дончев също повишава рейтинга си – 29% (през февруари 27 на сто).

62,5% от анкетираните оценяват като положително за страната ни българското европредседателство. На противоположното мнение са 22,5 на сто. 11,1% не могат да преценят, а 3,9 на сто не отговарят на въпроса.

В анкетата си социолозите са задали на респондентите и въпрос за коя политическа сила биха гласували на евроизборите следващата година. Според данните за ГЕРБ биха гласували 35,2 на сто, за БСП – 28,6%, за Обединени патриоти - 16,9 на сто, ДПС – 14,9%. 1,8 на сто биха гласували за други политически формации, а 2,6 на сто заявяват, че няма да гласуват. 

Така заявените нагласи сочат, че в Европейския парламент (ЕП) четири формации биха излъчили представители. Ако заявените нагласи се запазят, то разпределението на мандатите би било 6-7 евродепутатски места за ГЕРБ, за БСП - 5-6 места, за Обединени патриоти - 3, а за ДПС - 2-3, посочват социолозите.