До 10% по-ниски данъци за вложителите в социални предприятия, предвижда законопроект

Конвенционалният бизнес ще може да получава до 10 на сто данъчни облекчения, ако инвестира в социални предприятия. Това е предвидено в проект на Закон за предприятията на социалната и солидарната икономика, разработен от социалното министерство.

Общественото обсъждане на проекта приключва утре, а очакванията са до края на юни законопроектът да влезе в Народното събрание.

Законопроектът беше представен на семинар за журналисти от зам.-социалният министър д-р Султанка Петрова и от Петър Начев, директор на дирекция "Стратегическо планиране и демографска политика" в МТСП, съобщава БТА.

Експертите прогнозират, че ако се приеме законодателното предложение, до 2021 г. социалната икономика ще произвежда 2% от БВП на България при 0,75% в момента. Възможно е и чувствително да намалее безработицата сред уязвимите групи - до два пъти. 

В законопроекта се дава определение за социална и солидарна икономика - форма на предприемачество, насочено към една или няколко социални дейности и/или социални цели, осъществявани от предприятия, включително чрез производство на различни стоки и/или извършване на услуги, в сътрудничество с държавата или общините или самостоятелно.

Разписаное, че социалните предприятия са основни субекти на социалната и солидарна икономика. Те ще се вписват в Национален регистър на социалните предприятия в България към социалното министерство, като не се предвиждат такси за това.

Уязвимите групи, които са предмет на дейността на социалните предприятия са младежи до 29 години, хора над 55 години, хора с увреждания, родители на деца с увреждания, бежанци, бездомни, хора с различни зависимости, бивши затворници, жертви на домашно насилие. Те могат да бъдат подпомагани както с наемането им от социални предприятия, така и за стартирането на такива.

Насърчителният модел, който се залага в закона не се ограничава до финансово подпомагане, а предвижда инструментариум, който да коригира пазарните дефицити чрез пазарен подход.

Има няколко насърчителни мерки, чрез които държавата ще подпомага стартирането на социални предприятия - чрез фонд "Социална закрила", като ще се даде възможност за кандидатстване на проектен принцип, чрез закона за корпоративното подоходно облагане, както и възможност социалните предприятия да кандидатстват преференциално за ползване на обекти, които са публично-частна собственост.

Екип от социалното министерство ще съветва желаещите да създадат социално предприятие към кой фонд и към каква подкрепа да се обърнат.

МТСП чрез Националния план по заетостта ще отпуска средства за обучение на хората от социалните предприятия. Водят се и разговори с Българската банка за развитие за възможността още един фонд да подпомага кредитори на социални предприятия. 

Проектът разделя социалните предприятия на два класа. 

За социално предприятие клас А е необходимо печалбата за последния отчетен период да се разходва повече от 50 на сто и не по-малко от 7500 лева за осъществяване на социална дейност и/или цел. За предприятието клас А се изисква още не по-малко от 30 на сто или не по-малко от трима от работниците на предприятието да са хора от уязвими групи. 

За социално предприятие клас А+ се изисква да отговаря на всички законово разписани изисквания за социално предприятие клас А, като има и три допълнителни изисквания, на едно от които такъв тип предприятия задължително трябва да отговаря. Инвестицията тук не трябва да е по-малка от 75 000 лева, а наетите от уязвимите групи трябва да са поне 30 души. Едно от допълнителните изисквания е социалната добавена стойност да се осъществява изцяло в административните граници на общини, които за предходната година имат равнище на безработица, равно или по-високо от средното за страната. 

В ЕС социалната икономика е сравнително нова, съществува от 2009 година. В момента 14 милиона души са заети в нея. В България започва да се развива от 2012 година с приемането на Националната концепция за социална икономика. Предприятията, които се самоопределят като социални в България са 4 800, но експертен анализ е установил, че около една трета от тях не отговарят на изискванията, посочи д-р Султанка Петрова.