Инвестициите в здравеопазване растат, но липсват икономически ефективни политики

Инвестициите в системата на здравеопазването у нас се увеличават през последните години, но липсват икономически ефективни политики, които да гарантират устойчиво развитие и подобрение на тенденциите в общественото здраве. Около този проблем се фокусираха мненията на експерти в рамките на кръгла маса на тема „Здравето на българите през 21 век – тенденции и предизвикателства“. Форумът бе организиран от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) под патронажа на Комисията по здравеопазване в парламента.

Инвестициите в системата на здравеопазването се увеличават през последните години, като разходите за лекарства и болнична помощ надвишават тези за извънболнична помощ и медико-диагностични дейности. Системата е насочена изключително към лечебната дейност, но процесът на активно лечение не е обвързан с получените резултати и липсва проследяване на пациента във всички етапи на лечението, каза директорът на НЦОЗА доц. Христо Хинков.

Текущите разходи за влошено здраве са значителни за правителствата в Европа и ако не бъдат въведени икономически ефективни политики, дори и с увеличение на разходите, няма как да се гарантират устойчиво развитие и подобрение на тенденциите в общественото здраве, коментира доц. Михаил Околийски - експерт по обществено здраве към офиса на Световната здравна организация в България. Той посочи, че това се потвърждава и от статистиката, според която хоспитализациите за периода 2006-2015 г. се увеличават, като в края на периода достигат 31 587 души на 100 хил. население. За ЕС този показател не се променя и остава постоянен в рамките на 17 340 души на 100 хил. Това води до увеличаване на парите за здравеопазване, които за 2001-2015 г. са нараснали с 450% (от 882 млн. лв. за 2001 г. на 3,9 млрд. лв. през 2015 г.). Ръстът на тези разходи е основно за сметка на нарастването на разходите на НЗОК – 707%, докато разходите от държавния бюджет и от общините не се променят съществено.

Налице е постоянно намаляване на средствата за национални програми в областта на общественото здраве през годините, показват данните на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Причините са недостатъчното финансиране или липсата му, както и твърде късното предоставяне на определените финансови средства – обикновено към края на годината, каза директорът на центъра проф. Тодор Кантарджиев. 

Според доц. Христо Хинков това не води до ефективно изразходване дори на наличните средства. Често дейностите се определят от експерти на средно управленско ниво без предварително широко обсъждане. Също така изпълнението на програмите няма системен и устойчив характер.

Доц. Хинков настоя за спешни мерки за увеличаване на финансирането за кадрите в националните центрове, работещи в областта на общественото здраве. Според него ако се запази сегашното положение, през следващите 5-10 години системата на общественото здравеопазване ще изпадне в затруднение да функционира.

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев отчете, че българското здравеопазване е изправено пред редица предизвикателства, свързани с влошените показатели на здравно-демографското състояние на населението. Като важна стъпка за опазване на здравето на гражданите Ананиев посочи недопускането на разпространение на ваксинно-предотвратими заболявания и напомни, че тази година е стартирана обществена поръчка, която да осигури ваксините за следващите 5 години.

По данни на Националния център по обществено здраве и анализи раждаемостта в страната продължава да намалява, а смъртността – да расте. Намалява единствено детската смъртност, но все пак запазва високи стойности спрямо останалите държави от ЕС.

Продължителността на живота в България също се увеличава, но все още 7 години ни делят от средната продължителност в държавите от ЕС. Данни от проведено изследване в 139 държави показва, че сме на 9 място по консумация на алкохол и на едно от челните места по тютюнопушене, като в България жените пушат повече от мъжете.