Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Клиничните изпитвания у нас са генерирали 178 млн. лева през 2017 г.

България е на 20-то място в света по пазарен дял в сектора

Клиничните изпитвания у нас са генерирали 178 млн. лева през 2017 г.

Снимка: Pixabay

Клиничните изпитвания имат все по-голям положителен ефект върху здравеопазването на България. Страната ни има отлична репутация и е на 20-то място в света по пазарен дял в сектора. Това бе съобщено на семинар за журналисти на тема: "Значението на клиничните изпитвания за пациентите, медицинските специалисти и здравните власти", организиран от Българската асоциация по клинични проучвания (БАКП).

Прекият финансов поток, генериран от клинични изпитвания у нас през 2017 г., е 178 млн. лева, като 41 млн. лева от тях са плащания към бюджета като данъци, такси, осигуровки.

„България има отлична репутация в индустрията за клинични изпитвания, който е граден през последните 20 години. С пазарен дял от 1,1% през 2017 г. страната ни се нарежда на 20-то място в света“, каза д-р Иван Георгиев.

Около 10 хиляди нови пациенти се включват всяка година в клинични изпитвания на над 500 центъра в България. Заетите в сектора са около 3000 души.

Клиничните проучвания осигуряват достъп до иновативно и висококачествено лечение на пациентите без значение от здравноосигурителния им статус, посочи д-р Иван Георгиев, председател на Управителния съвет на БАКП.

Д-р Георгиев се фокусира върху ползите от клиничните изпитвания, като подчерта, че грижите и услугите към пациентите в проучванията често са повече отколкото съответните еквиваленти, осигурени от стандартното здравеопазване в България. Изпитванията са особено важни и за българските лекари, защото осигуряват възможност за натрупване на опит с нови технологии, още една терапевтична алтернатива, работа в международни екипи и допълнителни доходи. 

Още по темата

Клиничните изпитвания имат и своите рискове, поради което са въведени стриктни регулации за извършването им. В основата на тези регулации стоят хармонизираните правила за добра клинична практика, обясни д-р Георгиев. Някои от основните етични принципи са: ползите да са по-големи от известните рискове, за доброволно информирано съгласие, за квалификация на изследователите и др.

По думите на д-р Георгиев регулаторната рамка на България в момента е много добра, с няколко останали дефицитни области като например неинтервенционалните изпитвания. Според него, основната заплаха са ескалиращите административни бариери, поставяни от все повече държавни болници. 

Председателят на БАКП подчерта, че клиничните изпитвания имат ключова роля за иновациите в медицината и борбата с тежките заболявания. Около 40% от знанията, нужни за одобрението на всяко ново лекарство, се генерират в клиничните изпитвания.

„Фармацевтичната индустрия прави огромни инвестиции в нови лекарства и носи икономически ползи. Инвестициите в клинични проучвания подобряват достъпа до здравни грижи, повишават квалификацията на медицинските специалисти и засилват икономиката“, каза Деян Денев, изпълнителен директор на Arpharm. Той допълни, че лечението става достъпно за пациентите само ако здравните системи разпознават иновацията и я реимбурсират. България обаче въвежда новите терапии средно за 956 дни, като по този показател се нарежда на 18-то място сред страните в Европейския съюз. А през 2019 г. има вероятност пациентите да останат без нови лекарства заради забавяне на договарянето на отстъпки.

Денев подчерта, че иновативните лекарствени терапии променят лечението на едни от най-тежките заболявания и отказът от увеличение на плащанията за лекарства лишава пациентите от достъп до иновация. Като постижение на медицината той даде за пример напредъка при лечението на ХИВ/СПИН - от остро фатално заболяване то се превръща в хронично контролирано състояние, а смъртността намалява с повече от 80%.

Благодарение на новите терапии днес двама от трима онкоболни живеят 5 и повече години след диагностицирането им, а смъртността сред тях е намалена с 20%. Съществено подобрение на лечението, забавяйки прогреса на заболяването и намалявайки броя на кризите, се отбелязва и при лечението на множествената склероза. Новите терапии за ревматоидния артрит се фокусират върху забавянето на прогреса на заболяването. При лечението на хепатит С успеваемостта на иновативните лекарства е над 97%, продължителността на живот се увеличава средно с 13 години, а предотвратимите смъртни случаи на година са 841. Злокачествените заболявания на кръвта вече не са смъртна присъда. Благодарение на иновативните терапии 5-годишната преживяемост при тях е значително увеличена в сравнение със 60-те години на миналия век. При Ходжкиновия лимфом тя достига до 89%, при Неходжкиновия лимфом – 73%, а при левкемията и миелома съответно до 63% и 50%.

Очакваните иновации, които ще дадат по-добри възможности за лечението на пациентите в бъдеще, са свързани с комбинираните терапии, CAR-T клетъчните терапии, клетъчната и генната терапия.

Директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) Богдан Кирилов обяви, че скоро ще заработи електронна платформа за регистрираните клинични изпитвания, която ще съдържа цялата необходима информация. Предстои тестването й, след това се очаква тя да стартира. 

По статията работи: автор Евгения Маринова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

3
 
2
 
3
bgMan до: zelka007
преди 1 седмица
Преди да бързаш да отговаряш така уверено си спомни големите провали именно в четвърта фаза на изпитанията.
Като виаграта - трябвало да бъде лекарство за диабет но се оказало че въобще не повлиява на диабета и панкреаса а единствено предизвиква 2-часова ерекция. А всички компютърни модели и симулации давали убедително доказателство че е само и единствено ефективно лекарство за диабет.
Много доказано и сигурно, проверено и изчистено... ама друг път.
0
 
5
 
2
zelka007 до: bgMan
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
включването в такива клинични изпитания е на доброволен принцип . обикновенно е вече за лекарства в мисля че се нарича четвърта фаза , доказано лекуват това за което е създадена молекулата и доказано не създават сериозни странични ефекти в лечението . гледат статистика на различни жизнени показатели по време на лечението , евентуално за доизчистване на някои примеси в субстанцията или замяната им с други . но основно по резултата от тези в четвърта фаза се издават разрешителните за употреба . отстрани изглежда малко не етично ... но пък това е единствения начина да се създаде база информация за действието на молекулата и да се докаже че лекува сравнително безопасно ... :))) ... м/у другото много сериозно регулирана дейност е . много . виждал съм формулярите за включване в такова лечение - сигурно бяха 70-80 листа . доклкото знам у нас цената е сравнително поносима за фармацефтичните фирми , болни има , има болнична система с образовани хора в нея ... това в африка няма как да стане :)))
3
 
6
 
1
преди 1 седмица
Много ми е интересно как точно клинични изпитания донасят пари?
Примерно някоя фармацевтична компания плаща пари за да може в България да се изпита дали нейния нов продукт е безопасен или опасен?
И ако случайно някой е допуснал грешка и продукта излезе опасен после доплаща още. Ама на държавата и правителството. Така ли е или не?
Знам единствено че когато се стартират изпитания с хора това става само с информираното съгласие на доброволци. Баща ми преди 10-тина години участваше в нещо подобно без да получи нищо, освен че му закрепиха функционирането на бъбреците но само за известно време.
Сега с изненада установявам, че държавата печели от това и като знам какви корумпирани боклуции са нашите политици и част от лекарите и научните кадри започвам да се интересувам как точно става това?
Засилват икономиката значи гос'ин Денев ама може ли да ми отговорите дали това се крепи на цената на риска на вече обречени хора?

Още от Икономика и политика
Над 650 хиляди българи планират зимна почивка в планината